Читать «Опасна близост» онлайн - страница 27

Дъг се развълнува.

– Да влезем и да очистим всички. Ще останем две седмици. Наоколо няма жива душа. Никой няма да се сети да ни търси тук.

В първата сграда имаше моторни шейни. На Арън му хрумна по-добра идея.

– Да отидем с шейните при Джоана.

– Не. – Дъг беше категоричен.

Но той го придума. Истината беше, че Арън не знаеше как се кара моторна шейна. Нямаше да може да я поправи, ако нещо се случеше. А спътникът му разбираше от всякакви механизми.

– Джоана има сестра – добави Арън.

– Вероятно някоя стара вещица – измърмори Дъг.

– По-малка е от нея. Много е хубава. Мисля, че ще те хареса.

Той беше сигурен, че Трикси Уебър ще се влюби в Дъг. Той беше противен, тъп грубиян като Линкълн Барне. Биеше жените. На Трикси ѝ харесваше да я бият. Иначе защо е имала връзка с отрепка като Линк?

Арън не би оставил белег върху безупречната кожа на Джоана. Като си помисли, че Линк я беше наранил, му се прииска да убие копелето отново.

Никой не трябваше да докосва Джоана Сътън. Нито да я наранява. Арън беше готов да умре, но да не позволи това.

– Не ме лъжи. Тук не ми харесва. По-студено и по-влажно е от "Куентин" и едва чувствам пръстите на краката си.

Арън намери дрехи в една барака. Бяха му по мярка, но Дъг беше по-едър и скиорското яке му беше тясно. Дъг продължи да мърмори недоволно, но запали моторните шейни и потеглиха.

Никой не ги проследи.

Беше по-трудно да убеди Дъг да остане в едно от най-отдалечените бунгала. Едва не загинаха в лавината. Шумът беше оглушителен. Арън не беше чувал подобно нещо и за пръв път през живота си помисли, че ще умре.

Усетиха я, но лавината беше най-малко на осемстотин метра зад тях.

Продължиха. И първото бунгало беше идеално за Дъг. Имаше храна, дърва и печка. И спокойствие. На Арън му хареса. На Дъг... не толкова много, но той настоя спътникът му да изчака там един-два дни.

И сега се радваше, че го е сторил. Двамата заедно щяха да предизвикат по-голямо подозрение. Арън не искаше Джоана да се усъмни. Особено след странния телефонен разговор, който беше подслушал.

Тя беше по-красива в действителност, отколкото на снимката. Когато влезе в хижата, видя статията, която носеше в себе си навсякъде. Беше поставена в рамка и окачена в антрето.

Около статията бяха наредени няколко снимки, включително на любимата му – Джоана, застанала на широката веранда на хижата, и планината зад нея. Ветрецът развяваше дългите ѝ кестеняви коси. Очите ѝ блестяха, съвършеният ѝ профил беше аристократичен, а кожата ѝ беше чиста и гладка.

Кожата ѝ изглеждаше още по-мека в действителност.

Косата ѝ беше по-гъста.

Очите ѝ бяха по-тъмнокафяви.

Устните ѝ бяха сочни и съблазнителни.

Арън беше нейният спасител. Искаше да ѝ каже веднага щом се запознаеха, че е нейният герой, но знаеше, че трябва да почака. Благородните герои в романите ѝ не се появяваха на сцената и не казваха на красивата героиня колко са прекрасни, а го показваха с дела.

И той щеше да ѝ покаже. А в подходящия момент щеше да ѝ каже, че е убил Линкълн Барне заради нея.

Въпреки че кой мъж не би защитил любимата си? Съпругът ѝ не беше герой, а глупав и безсилен мъж и бе убит. Джоана очевидно беше по-добре без онзи жалък тип.