Читать «Опасна близост» онлайн - страница 18

Арън Кристофър Дохърти, трийсет и три годишен, бивш строителен работник, осъден преди седем години за убийството на актрисата Ребека Оливър. Беше я обезобразил два месеца, преди да я убие пред дома ѝ в Малибу, Калифорния.

Имаше пространна биографична справка за Чапман и Дохърти – известни съучастници, градовете, в които са родени, и подробности за престъпленията им. Но за третия избягал затворник, който все още беше на свобода, нямаше почти нищо.

"Томас Джеймс О'Брайън, петдесет и седем годишен, ръст метър и осемдесет. Тегло деветдесет килограма. Черна, прошарена коса. Сини очи. Осъден за две предумишлени убийства."

Нищо повече. Никакви подробности за престъпленията му, нито дори къде са извършени. Тайлър предположи, че са станали в Калифорния, тъй като О'Брайън беше затворен в "Сан Куентин".

Ако мъжът по телефона говореше истината, докъде бяха стигнали двамата бегълци в бурята вчера? Щеше да помогне, ако Тайлър знаеше накъде са се отправили – нещо конкретно, отколкото само "близо до Дилън".

Анонимният информатор говореше като душевноболен. Вероятно изпращаше Тайлър за зелен хайвер. Но ако казваше истината, Тайлър трябваше да открие и да опази не само групата бойскаути.

Бони почука на вратата и влезе.

– Имам информация за обаждането, шерифе.

– Казвай.

– Няма да ти хареса. Обаждането е било от мобилен телефон за еднократна употреба с кода на Айдахо фолс, но това е всичко, което знаем.

Мобилен телефон за еднократна употреба. Обща представа за района.

– Благодаря, Бони.

Тайлър отново погледна записките си от съобщението на ФБР, вдигна телефонната слушалка и набра номера за връзка с Бюрото.

– Обажда се шерифът Тайлър Макбрайд от окръг Бийвърхед, Монтана. Трябва да разговарям с дежурния агент за вероятно забелязване на избягал затворник.

"Кестенява коса, кафяви очи."

Докато чакаше да го свържат, той се опита да си представи Джо Сътън такава, каквато я видя за пръв път. Никога нямаше да я забрави.

Беше първата му официална операция по издирване и спасяване, откакто стана шериф.

Кайл Уъртингтън караше новата си поларис драгън 700 и се беше блъснал в ограда, почти затрупана от снега. Беше излетял от шейната и си бе счупил крака. Моторната му шейна се беше разбила на стотина метра и цял ден бе пълзял до нея, за да се обади по радиостанцията. Беше останал без сили и от време на време губеше съзнание.

Тайлър поддържа връзка с него няколко часа. Караше го да говори, докато шофираше към Лейквю, за да се срещне със спасителния екип в ранчото на Сам Наш. Наш беше кореняк, внук на един от основателите на града. Повечето жители на някога процъфтяващата общност се бяха преместили и бяха останали шепа хора. Наш беше единственият, който му помогна, когато Тайлър стана шериф.

Джо Сътън вече беше там. Стоеше в кухнята на Наш и издаваше заповеди. Светлокестенявите ѝ коси бяха прибрани на тила и падналите около лицето ѝ къдрици омекотяваха изражението ѝ. Очите ѝ бяха тъмни като разтопен шоколад. Нещо в нея...

– Кайл е някъде тук – Тя забоде карфици на закачената на стената карта, – Екип А, който ще водя аз, ще се приближи от изток. Екип Б под ръководството на Уайът Макбрайд ще подходи от запад и единият от нас ще го намери. Трябва ми лекар във всеки екип.