Читать «Опасна близост» онлайн - страница 149

– Агент Блекстоун – обади се пилотът, – долавям слаб сигнал от джипиеса на заподозрения.

– Можеш ли да го проследиш?

– Опитвам се. Почакайте; Пилотът настрои координатите и хеликоптерът се отправи малко по на север, изоставяйки следите на Дохърти.

Сигналът се усили.

– Защо отива на север? – попита Джо.

– Може би не умее да разчита картата – отвърна Мич, докато гледаше надолу през бинокъла.

– Ако смята да напусне Долината през "Лима", трябва да се движи на югозапад, покрай потока, а не на север... Натам потокът се разширява. Температурата днес ще се повишава. Ледът ще се разтопи и ще бъде по-трудно да го премине.

– Може би го е преминал през нощта.

– Сигналът се усилва – съобщи пилотът. – Намира се на пет километра и стои неподвижно.

Джо се вгледа в картата и се опита да си припомни какво има на това място. Намираха се на границата на резервата и летяха над частни земи, собственост на семейство Йоргенсън.

Йоргенсън.

– Отпред има ранчо, близо до най-широката част на потока. Дохърти не може да знае това, но ако се движи край потока към Северния път, ще попадне във фермата.

– Има ли хора там?

– Семейство Йоргенсън. Отглеждат овце и ги водят в Долината всяка зима, но синът и снаха им остават и се грижат за старите и болните животни, които не могат да стигнат дотам.

"Моля те, Господи, нека не им се случи нищо лошо! Нека няма повече смърт и..."

Блекстоун се обади по радиостанцията и използвайки указанията на Джо, предупреди екипа на земята да бъдат бдителни в близост до ранчото на Йоргенсън.

Тайлър се приближи предпазливо към имота на семейство Йоргенсън. Пилотът докладва, че сигналът идва от обора. Хеликоптерът беше обиколил фермата и бяха забелязали моторната шейна "Поларис" в отсрещната страна на обора.

Нямаше движение.

Тайлър раздели екипа на две. Четирима щяха да влязат в обора, а останалите трима – в къщата.

– Дохърти е въоръжен и опасен. Може да е взел заложници, мъж и жена на трийсетина години.

Тайлър, Гросман и двама федерални агенти се отправиха към обора. Спряха пред главните врати, слязоха от шейните и извадиха оръжията си. Бръмченето на моторите на шейните и на кръжащия хеликоптер сигурно беше предупредило Дохърти за присъствието им, затова шерифът не си направи труда да се промъква безшумно.

– Дохърти! Аз съм шерифът Макбрайд. Не усложнявай нещата. Излез с вдигнати ръце.

Отговор не последва.

Не се чуваше никакъв звук, но във въздуха се разнасяше мирис на кръв. Много кръв.

Той вдигна пръсти. Един, два, три.

Тайлър, Гросман и федералните агенти влязоха.

Въпреки че очакваше да види трупове, Тайлър беше абсолютно неподготвен за кръвопролитието в обора на Йоргенсън.

Вътре имаше стотина овце. Те бяха облени в кръв. Оборът беше изпълнен с противна, сладникава миризма на кръв. Стените, ъглите, колоните и сеното бяха изпръскани с кръв.

Гърлата на някои овце бяха прерязани. Други бяха наръгани. Никоя не помръдваше. Всичките бяха мъртви.

Тайлър и ченгетата претърсиха обора, но не откриха Дохърти.