Читать «Опасна близост» онлайн - страница 127

– Има – изплака Трикси и я погледна. Лицето ѝ беше изкривено от болка. – Аз му се обадих. Казах му да се срещнем в ресторанта на магистралата. Исках да замина с него. Знаех, че не мога да взема Лия, но трябваше да бъда с Линк. Той не дойде, но явно ме е проследил. Искаше Лия повече от мен. Проследил ме е до дома ти. Съжалявам, Джо. Нямах представа, че ще нарани някого.

Да нарани някого? Барне уби и мъж, и малко момче. Защото Трикси го беше завела в дома им.

– Съжалявам, Джо. Иска ми се да бях умряла в онзи ден.

Бум!

Джо изпищя. Устата на Трикси се отвори и от ъгълчетата потече кръв.

– Не!

Дохърти пусна Джо да отиде при сестра си.

– Радвам се – промълви Трикси. – Радвам се, че умирам. Грижи се за Лия. Ти си добра майка.

– Дръж се, дръж се! – извика Джо и я прегърна. Главата и сърцето я заболяха. Не можеше да мисли за онова, което Трикси бе направила. Обичаше я. – Моля те, не умирай.

– По-добре да е мъртва – рече Дохърти. – Отмъстих за теб. А сега да тръгваме, само ти и аз.

Бам!

Беше дванайсет часът на обяд и животът на Джо никога нямаше да бъде същият.

Двайсет и пета глава

Тайлър погледна Мич. Никой не пророни дума. И двамата чуха изстрела.

Със свито от страх сърце Тайлър се устреми напред. Бианки го последва. Къщата на Наш беше встрани от пътя и алеята за коли беше покрита със сняг, но маркерът показа, че Тайлър трябва да завие. Намалиха скоростта и инерцията ги изтласка до средата на хълма.

– По дяволите! – измърмори Тайлър.

Непретенциозната двуетажна фермерска къща на Наш беше само на стотина метра.

– Ще трябва да се придвижим успоредно на сградата – каза Мич, спусна се и се плъзна покрай пътя долу.

Тайлър го последва. Времето беше от изключително значение. Кой беше ранен?

Друг изстрел прониза въздуха и после се чу писък.

Джо.

Бианки спря, завъртя се и втренчено изгледа Тайлър.

– Запази хладнокръвие, шерифе. Не знаем какво е станало.

Мич беше прав, но жената, която Тайлър обичаше, беше в ръцете на психопат, нападнал и убил друга жена, която не бе отвърнала на чувствата му.

Агентът на ФБР посочи гаража. Вратата беше отворена. Той допря пръст до устните си. Двамата се приближиха до вратата и надникнаха.

Вътре нямаше никого.

– По дяволите! – изруга Бианки.

Шейните вероятно бяха близо до къщата и това означаваше, че убийците може да избягат и те няма да могат да ги проследят.

Още един писък раздра тишината и двамата се отправиха колкото е възможно по-бързо към къщата.

Арън Дохърти се вторачи в Джо.

– Идваш с мен. Трябва да дойдеш. Ще се отърва от тях и после ще бъдем само аз и ти.

Когато я дръпна от трупа на сестра ѝ, тя видя двама скиори, които се спуснаха по склона и се отправиха към гаража.

Потисна мъката си и започна да мисли само как да избяга.

Отиде с Дохърти до верандата и после се строполи на земята и се сви на кълбо в краката му.

– Какво правиш?

– Ти уби сестра ми!

– Тя беше курва! Доведе Линкълн Барне в дома ти. Тя беше причината съпругът ти и синът ти да умрат! Отмъстих за теб. Погрижих се за онези, които те нараниха.