Читать «Опасна близост» онлайн - страница 125

Бам!

Беше ли повярвал Тайлър на Дохърти, когато му каза, че иска хеликоптерът да ги вземе от Научната база? Натам ли се бяха отправили? Може би не бяха включили проследяващото устройство или нямаше сигнал.

А вероятно дядо ѝ беше забравил, че са монтирали джипиеси на шейните, а Портър беше сериозно ранен и не си спомняше.

– Моля ви, пуснете ни! – обади се Трикси. – Ще заминете, а ние няма да кажем на никого. Оставете ни тук и тръгвайте.

– Само ще ви забавим – добави Джо.

– Вие сте заложнички, сладурани – ухили се Дъг Чапман. – Няма да ви освободим скоро.

Арън се загледа в Джо. На лицето му беше изписано странно изражение. Беше ли издала неволно истинските си чувства?

Бим!

– Всичко ще бъде наред – каза ѝ той.

– Не! – извика Трикси, когато Чапман я сграбчи.

Дохърти я изгледа с отвращение.

– Ти не ни трябваш – заяви и насочи пистолета си към нея.

Джо изкрещя и се опита да застане между Дохърти и оръжието, но той я стисна за рамото толкова силно, че кръвообращението ѝ се забави.

– Какви ги вършиш?

– Наистина не знаеш какво е направила, нали? – попита Арън.

Бам!

– Арън – рече Джо. Очите ѝ се стрелкаха между Дохърти и Трикси. Защо искаше да убие сестра ѝ? Толкова ненормален ли беше, че убиваше наред, без да му мигне окото?

"Какво си мислиш, Джо? Убил е Ребека Оливър, защото не е отвърнала на чувствата му. Ще убие и теб. Не можеш да вярваш на всичко, което ти казва."

– Трикси? Ти ли ще ѝ кажеш или аз?

– Престани, Арън – заповяда Джо.

Чапман се наведе и я удари. Джо щеше да падне, ако Дохърти не я беше хванал.

– Нея докосвай отново – каза Арън и насочи пистолета към Дъг.

– Позволяваш на кучката да те командва? – попита Чапман, разгневен, че е на прицел.

Бим!

– Не я наричай кучка. Ще се държиш с нея с уважение.

– Тя те мами, Арън. Разиграва те цял ден.

Дохърти замига бързо.

– Всичко ще се оправи, след като се махнем оттук.

– Тогава какво чакаш?

– Искам Трикси да каже истината поне веднъж в живота си.

Бам!

Трикси поклати глава.

– Ти не ме познаваш. Не знаеш нищо за мен! Остави ме на мира!

– Бях съсед по килия на Линкълн Барне. Знам много за теб, Трикси. Повече, отколкото си разказала на сестра си.

– Млъкни! – Тя се нахвърли върху него, но Чапман я сграбчи и я задържа.

– Какво правиш, Арън? Да се махаме оттук.

– Не и докато Трикси не каже на Джоана истината.

Джо поглеждаше ту Дохърти, ту сестра си. Лицето на Трикси изразяваше нещо. На Джо ѝ се догади и към гърлото ѝ се надигнаха киселини. Не искаше да вярва на Дохърти. Той беше убиец и я бе отвлякъл, но...

Не. Нямаше да се поддаде на желанието си да притисне Трикси.

– Остави я на мира – тихо каза тя. – Моля те, Арън.

Бим!

Дохърти се обърна към нея и докосна лицето ѝ с дулото на пистолета. Изражението му беше нежно, почти любящо.

– Не желая да има тайни между нас, Джоана.

– Престани, Арън. Да тръгваме.

В съзнанието ѝ прозвуча тънко гласче. Искаше да разбере каква тайна знае Дохърти за сестра ѝ. Всичките ѝ съмнения и страхове се завърнаха.

"Не, Джо, не го прави. Тя е твоя сестра. Майка на Лия. Не можеш да върнеш миналото и да си вземеш отнетото. Просто забрави..."