Читать «Опасна близост» онлайн - страница 126

Но съмненията, които изпитваше от четири години, се засилиха. Тя погледна Трикси, без да пророни дума.

По лицето на сестра ѝ се стичаха сълзи.

– Съжалявам, Джо.

Вам!

– Кажи ѝ! – изкрещя Дохърти и Джо подскочи. – Кажи ѝ, че си била омъжена за Линкълн Барне!

Джо се втренчи в Трикси, но изпита огромно облекчение. Отдавна питаше Трикси дали се е омъжила за него, когато са били в Лос Анджелис, но сестра ѝ отричаше. Имаше леки намеци от време на време, но Джо не настояваше, защото не беше важно.

– Всичко е наред, Трикси. Всичко е минало. Линк е наранил много хора. Не ме е грижа дали си била омъжена за него. Тогава ти беше различна и го напусна. Предпази Лия и това е най-важното – заяви Джо.

Вместо да се успокои, Трикси изглеждаше още по-ядосана:

– Защо ми прощаваш толкова лесно? Защо, Джо? След всичко...

– Кажи ѝ! – прекъсна я Дохърти.

Бим!

– Аз... аз...

Трикси се разрида неудържимо и се свлече надолу, а Чапман я пусна да падне на пода.

– Да изчезваме, Арън – извика Дъг. – Искам да тръгваме. Всичко е готово и губим време, защото се занимаваш с тъпи игрички.

Бум! Бум! Бум!

Джо отвори широко очи, когато Дъг Чапман политна назад. Пистолетът му стреля веднъж и куршумът се заби в тавана, откъдето като сняг се посипа мазилка. Нямаше кръв, защото Чапман беше облечен в дебело скиорско яке и сцената беше още по-сюрреалистична. След миг отдолу потече кръв и започна да капе на земята.

Устните му се раздвижиха, но от гърлото му не излезе звук. Строполи се тежко на пода и не помръдна повече.

Бам

– Кажи ѝ, Трикси! – Гласът на Дохърти беше толкова тих, че Джо едва го чу.

Сестра ѝ поклати глава.

– Не, не, не!

– Всичко е наред, Трикси – каза Джо. Сърцето ѝ биеше като обезумяло, а очите ѝ се стрелкаха ту към трупа на Чапман, ту към ужасеното, обляно в сълзи лице на сестра ѝ.

– Кажи ѝ, Трикси!

– Прощавам ти – рече Джо. Изпита желание да отиде при сестра си, но Дохърти я държеше здраво. – Миналото няма значение.

– Кажи ц! – изкрещя Дохърти.

– Аз съм виновна – изхлипа Трикси. – Аз съм виновна, че Кен и Тими умряха.

Джо искаше да каже, че вината не е нейна и не я обвинява за действията на Линкълн Барне, дори Трикси да е била омъжена за убиеца, но думите не излизаха от устата ѝ. Имаше нещо друго, което сестра ѝ не казваше.

– Питала ли си се как Линк ви е открил? – обърна се Дохърти към Джо. – Как е разбрал къде живеете?

Джо си беше задавала този въпрос, но след като Тими умря, това ѝ се стори без значение. Трябваше да попита, но беше замаяна от шока. А после дойде процесът... и така и не се разбра. Всъщност ѝ беше все едно. Съпругът ѝ и синът ѝ бяха мъртви и това беше достатъчно.

Тя погледна сестра си. Сега всичко придобиваше логика. Самообвиненията на Трикси, фактът, че се върна в Долината, въпреки че там не ѝ харесваше. И защо не ѝ беше приятно Джо да бъде с Лия, докатб в същото време ѝ я натрапваше.

Вина.

Бим!

– Няма значение – промълви Джо, макар че имаше значение. И сега, след като въпросът беше повдигнат, как можеше да го пренебрегне?

"Дохърти застреля съучастника си хладнокръвно. Ще убие и теб. Трябва да се махнеш и да измъкнеш Трикси. Нищо друго няма значение."