Читать «Опасна близост» онлайн - страница 10

– Не помислих. Леля ми казваше, че ще си забравя главата, ако не беше закрепена на врата ми.

– Ще ти намерим подходящо облекло и когато виелицата премине, ще отидем до камионетката ти и ще вземем багажа ти. Но защо си минал през Лейквю? Ние изпращаме указания на гостите си да дойдат откъм Айланд Парк, особено през зимата.

– Забравих напътствията у дома. Приготвих ги, но бях много зает. Купих карта от бензиностанцията в Айдахо и този маршрут ми се стори най-краткият. Яденето ухае чудесно. Едва сега осъзнах колко съм гладен.

– Нахрани се и се стопли. Закуската е в седем. Съжалявам за неприятностите ти и се радвам, че пристигна жив и здрав.

Джо се обърна и тръгна към вратата.

– Ти ли си... Джоана Сътън?

Тя се стресна, спря и го погледна. Милър изглеждаше безобиден.

– Да.

– Чух, че живееш тук. Голям почитател съм ти.

Джо се усмихна.

– Не познавам много мъже, които четат любовни романи – рече тя, въпреки че беше изненадана от големия им брой, съдейки по читателската си поща.

– Чета много неща. Радвам се, че най-после се запознах с теб.

– Аз също. Не се дръж като непознат. Запомни, че закуската е точно в седем и Портър затваря кухнята в осем.

– Знаеш ли, и аз пиша книга.

Джо едва се сдържа да не завърти очи от досада. Ако се занимаваше с всеки, който искаше да напише книга...

– Дано я довършиш. Понякога най-трудното е да стигнеш до края.

– Надявам се, че ще имам време, докато съм тук.

– Мястото е хубаво за писане. Пък и като има буря, няма какво друго да се прави. Съжалявам, че ваканцията ти се провали.

"Провали?" Но Арън беше там, с Джоана Сътън. И разговаряше с нея. Можеше да се пресегне и да я докосне. Ръцете му тръпнеха от желание да почувстват кожата ѝ. Искаше да целува пръстите ѝ. Да падне на колене и да ѝ предложи да се омъжи за него. Устоя, но кръвта му закипя.

– Не мисля, че се провали. Напротив, чудесна е – каза той. "Като теб. И ти го разбираш, нали? Донесе ми храна, събу ботушите ми. Стопли с дъха си ръцете ми и сгря кръвта и душата ми."

Арън се втренчи в устните ѝ, които се извиха. Накара я да се усмихне. Той, Арън Дохърти, накара Джоана Сътън да се усмихне.

Сърцето му заби толкова бързо, че тя сигурно го чу. Кръвта му стана по-гореща от душа, който Карл Уебър му беше приготвил, и Арън се обля в пот. Усмивката на Джоана можеше да разтопи сърцето на всеки мъж. Но се усмихна единствено на него.

– Възползвай се от спокойствието тук – добави тя с лиричния си глас. – На твое място бих го сторила. Имаме много дърва за огрев и гориво за генератора. Всяка година става така и тъй като не мога да излизам, съм принудена да пиша повече. Забавлявай се.

Той я изпрати до вратата и отвори.

– Непременно. Може би... Не знам дали съм добър. Би ли прочела нещо, написано от мен?

Усмивката ѝ помръкна и той се паникьоса. Нещо лошо ли каза?

– Обикновено не чета произведенията на други хора...

– Разбирам: – Опита се да прикрие разочарованието си. "Не я притискай– Не се проваляй, Арън." – Пък и писането ми е само хоби. Имам друга работа. Обичам да пиша само през свободното си време.