Читать «Опасна близост» онлайн - страница 12

– Хората там са подготвени – отбеляза помощник-шерифът Били Гросман.

– Групата на Уайът е там горе – промълви диспечерката Бони Уорън.

– По дяволите, Тайлър, съжалявам. Не помислих за Уайът и Джейсън.

Той кимна.

– Говорих с Уайът сутринта. Закле се, че виелицата ще се развихри утре и ще стигнат до Лейквю.

Той не даде воля на гнева си. Уайът беше арогантен, наперен всезнайко.

– Никой не я очакваше толкова скоро – обади се Бони, миротворката.

Това не утешаваше Тайлър. Неговият син беше там пи минусоните температури и нулевата видимост. Нямаше значение. Че доведеният му брат и водач на скаутите е прекарал голяма част от живота си на този терен.

Тайлър би дал всичко, за да се върне в Тексас. Можеше да се справи с торнадо. Ураганът идваше и си заминаваше и човек трябваше да се оправя с последиците. Но трийсет сантиметра сняг за една нощ? В Тексас щеше да бъде пет-шест сантиметра и да се стопи за една седмица.

Монтана не беше Тексас, въпреки необятното небе.

– Свържи се с Уайът по радиостанцията – рече Тайлър и Бони се втренчи в него. – Моля те – добави той.

Забрави добрите си обноски. Уайът събуждаше най-лошото в него.

Детството им не беше традиционно. Баща им беше властен и отмъстителен и нещата се влошиха, когато майката на Уайът взе сина си и се премести в Боузман, Монтана. Тогава Уайът беше на девет, а Тайлър – на осем. Тайлър не обвиняваше Гейбриела. Баща му я беше принудил да се грижи за незаконния син от любовницата му.

Тайлър не помнеше майка си. Тя загина в автомобилна катастрофа, когато той беше на две години. Ако затвореше очи и се съсредоточеше дълго, понякога усещаше уханието на парфюма ѝ с лек аромат на цветя. Вероятно беше плод на въображението му, но му харесваше да мисли, че споменът е реален.

След като майка му почина, баща му го взе да живее в дома му със съпругата му и съобщи, че има дете от любовницата си, с която бе продължил да живее до смъртта ѝ. Не се извини. Тайлър не си спомняше ясно разговора, но познаваше баща си.

Когато напусна баща му, Гейбриела позволи на Уайът да ги посещава един месец през лятото и една седмица на Коледа и Великден. Тайлър нямаше представа защо баща му не се бори за родителските права. Ричард Макбрайд не даваше лесно своето. Искаше да попита Уайът, но така и не го направи.

Очакваше с нетърпение посещенията на Уайът и когато бяха малки, бяха приятели. И после изведнъж, щом навърши осемнайсет, брат му престана да идва. Тайлър знаеше, че той мрази баща им. Болеше го, че Уайът мрази и него.

Или поне тогава мислеше така. Връщането към спомените и зрелостта му подсказваха, че внезапното отдръпване на Уайът е свързано с баща им, а не с него, но пак се изненада, когато брат му съобщи, че се освобождава място за шериф, тъй като настоящият шериф изкарал тежък инфаркт и се налагало да се пенсионира.

Шарън беше починала и Тайлър трябваше да отглежда сам сина си, затова прие предложението. От семейството му бе останал само Уайът и искаше да си върне брата от детството. След двайсет месеца обаче все още не бяха постигнали голям напредък. Мъжете от фамилията Макбрайд не бяха приказливи, а за да решиш проблемите си, трябва да говориш за тях.