Читать «Наследникът» онлайн - страница 63

— Е, Василена — изрече той с добре премерена смес от строгост и бащинска загриженост. — Наистина ли не искаш да полагаш клетва? Ако е тъй, никой няма да те застави насила. Просто ми кажи, за да сме наясно, а после да помислим как да успокоим баща ти. Много е разтревожен, ще знаеш…

Момичето вдигна глава и го погледна с очи на възрастен — спокойни, уверени и леко предизвикателни.

— Не е така, ваша светлост. Готова съм да положа клетва още сега. Просто не съм съгласна с няколко думи в нея.

Веждите на херцога подскочиха от учудване.

— И с какво точно не си съгласна?

Василена си пое дъх, погледна към тавана и напевно изрече:

— „… заклевам се още да служа вярно и предано на своя сюзерен Де Феро там, където ми бъде определено.“

— Да — кимна херцогът. — Мисля, че точно така беше казано. Само не разбирам какво те смущава. Не искаш да служиш ли?

— Напротив — разпалено възрази момичето. — Искам да служа, но не където ми определят, а там, където ще се чувствам най-полезна.

Херцогът присви очи и бавно огледа девойката от глава до пети. Бе очаквал да си има работа с капризно хлапе, а ето че се оказваше въвлечен в сериозен разговор с едва ли не зрял човек.

— Добре, Василена — каза той. — Виждам, че си обмислила всичко. Нека да седнем и да го обсъдим заедно. Може пък да стигнем до приемливо решение и за двете страни.

Когато се настаниха на креслата до изгасналата камина, той изчака малко, после кимна и момичето заговори:

— Ако нещо не ми харесва, ваша светлост, то е, че всичко се решава без мен. Избрали са ми бъдеще на шивачка и аз трябва да го приема точно според клетвата: там, където ми бъде определено.

— А ти не искаш да бъдеш шивачка, така ли?

— Напротив! — бързо възрази Василена. — Та аз съм израснала в семейство на шивачи, ваша светлост. Първите ми спомени са как си играя с парцалите и конците под тезгяха на тате. Не бих могла да си представя живота без платовете, иглите и ножиците. Но разберете, това не ми е достатъчно.

Дете, помисли си добродушно херцогът. Навлиза в света на възрастните и открива, че нещата не са розови като в мечтите. Естествено е да се бунтува — всички сме минали през това.

— Много добре — меко изрече той. — Какво би искала да се промени?

Василена се приведе напред и заговори бързо, сякаш много пъти бе обмисляла какво точно трябва да каже.

— Шивашкият занаят се крепи на майсторите. На големите майстори, ваша светлост. Останалите просто не могат да се издигнат до тяхното ниво и трябва да се задоволят с ролята на помощници. Но един майстор не може да насмогне навсякъде. Няма физическата възможност. Налага му се да избира и той се насочва към най-важните клиенти, посвещава им цялото си умение. Дори и да иска, невъзможно е да облече красиво стотици и хиляди хора.

— Може би ти имаш идея как да се промени това? — прекъсна я херцогът с лека ирония.