Читать «Изчезналият герой» онлайн - страница 7

Повечето от думите на треньора нямаха никакъв смисъл, но Джейсън реши да отговори откровено.

— Не знам кой съм. Нямам никакъв спомен. Трябва да ми помогнете.

Треньорът задържа поглед върху лицето на Джейсън, сякаш се опитваше да прочете мислите му.

— Страхотно — промърмори той. — Та ти казваш истината!

— Разбира се! И какви са тези истории за чудовища и нечистокръвни? Това кодове ли са или какво?

Хедж присви очи. Джейсън се запита дали човекът просто не е изкуфял. Но нещо му подсказваше, че това съвсем не е така.

— Виж сега, хлапе — каза Хедж, — не знам кой си. Знам само какво си, а то е човек в беда. Сега трябва да пазя трима, а не двама от вас. Ти ли си специалният? За това ли става дума?

— За какво говорите?

Хедж погледна към бурята. Облаците ставаха все по-гъсти и тъмни и се струпваха над пътеката.

— Тази сутрин — каза Хедж — получих съобщение от лагера. Казаха, че идва спасителен екип. Идват за някой специален, но не ми разкриха нищо повече. Помислих си: „Хубаво. Двамата, които следя, са доста силни, а и по-големи от повечето“. Реших, че те са причината в лагера да е толкова нервно напоследък. Но след това ти изскачаш от нищото. Затова те питам — ти ли си специалният?

Болката зад очите на Джейсън стана по-остра отвсякога. Нечистокръвни. Лагер. Чудовища. Не знаеше за какво говори Хедж, но думите парализираха мозъка му, сякаш той се опитваше да достигне до някаква информация, която трябваше да е там, но не беше.

Той залитна и треньорът го хвана. За толкова дребен човек Хедж имаше ръце като клещи.

— Хей, полека, хлапе. Изгубил си паметта си, казваш? Хубаво. Просто ще те наглеждам, докато спасителният екип дойде. После директорът ще реши какво да прави с теб.

— Какъв директор? — попита Джейсън. — Какъв лагер?

— Просто седни. Подкрепленията идват скоро. Да се надяваме, че нищо лошо няма да се случи преди…

В този момент проблесна светкавица. Вятърът се засили рязко. Листи със задачи полетяха из Големия каньон, а целият мост се разтърси. Децата се развикаха, залитнаха и се хванаха за перилата.

— Трябва да кажа нещо — изръмжа Хедж. Той викна в мегафона си: — Всички да се прибират! Кравата казва „муууу“! Напуснете пътеката!

— Нали казахте, че това нещо е здраво! — опита се да надвика вятъра Джейсън.

— При нормални обстоятелства — съгласи се треньорът, — каквито тези, очевидно, не са.

II. Джейсън

Бурята се разрази в малък ураган. Подобни на фунии облаци се протегнаха към пътеката като пипала на огромна медуза.

Хлапетата се разпищяха и хукнаха към сградата. Вятърът разхвърля тетрадки, якета, шапки и раници. Джейсън се плъзна по хлъзгавия под, а Лио загуби равновесие и едва не падна от ръба. Спаси го Джейсън, който го хвана за якето и го издърпа назад.