Читать «Изчезналият герой» онлайн - страница 8

— Благодаря ти, човече! — извика Лио.

— Давайте, давайте! — викаше тренер Хедж.

Пайпър и Дилън държаха вратите отворени и насочваха децата към тях. Сноубордисткото яке на Пайпър плющеше страховито, а черната й коса се бе разпиляла по лицето. Джейсън предположи, че тя мръзне от студа, и се възхити, че въпреки това изглежда спокойна и уверена в себе си. Говореше на останалите как всичко ще бъде наред, окуражаваше ги да продължават да тичат.

Джейсън, Лио и тренер Хедж хукнаха към тях, но вятърът сякаш се бореше с тях и ги буташе назад. Сякаш ходеха по плаващи пясъци.

Дилън и Пайпър избутаха още едно дете навътре, преди да изпуснат вратите. Те се затвориха и залостиха изхода от пътеката, отрязвайки пътя им.

Пайпър задърпа дръжките. Децата отвътре удряха по стъклото, но вратите изглеждаха заключени.

— Дилън, помогни ми! — извика Пайпър.

Но Дилън само стоеше ухилен като идиот. Фланелата му се вееше от вятъра, а той изглеждаше така, сякаш внезапно е започнал да се наслаждава на бурята.

— Съжалявам, Пайпър — каза той, — но бях дотук с помощта.

Той завъртя китката си и Пайпър полетя назад, удари се във вратата и рухна на пътеката.

— Пайпър! — Джейсън понечи да хукне към нея, но Хедж му попречи.

— Тренер! — извика Джейсън. — Пусни ме!

— Джейсън, Лио, останете зад мен — нареди обаче треньорът. — Тази битка е моя. Трябваше да позная, че това е нашето чудовище.

— Какво? — не разбра Лио. Полетял във въздуха лист със задачи го удари в лицето, но той бързо го махна оттам. — Какво чудовище?

Шапката на треньора изхвърча и разкри две издутини в кестенявата му коса, напомнящи на цицините на герой от анимационно филмче, ударен по главата. Хедж надигна бейзболната си бухалка — но тя вече не приличаше на себе си. Някакси се бе превърнала в подобна на клон тояга, по която все още растяха листа и клонки.

Дилън му отвърна с ненормалната си усмивка.

— О, хайде де, тренер! Остави хлапето да се пробва срещу мен! В крайна сметка, ти си твърде стар за такива неща. Нали затова те пенсионираха в това глупаво училище? Бях в отбора ти целия сезон и ти дори не се усети. Губиш обонянието си, старче!

Треньорът нададе гневен звук, подобен на блеене.

— Това беше, бухтичке. Сега ще ти счупя главата.

— Смяташ, че можеш да защитиш трима нечистокръвни едновременно? — изсмя се Дилън. — Късмет с това, дядка.

Дилън посочи с пръст Лио и около момчето се образува малко торнадо. Лио полетя от пътеката, сякаш някой го изхвърли от нея. Някакси успя да се извърти във въздуха и се удари в стената на каньона. Той се хлъзна надолу, мъчейки се отчаяно да се захване за нещо. Най-накрая сграбчи една малка издатина на петнайсетина метра под пътеката и увисна на върха на пръстите си.

— Помощ! — извика той. — Някой да хвърли въже! Ластик за бънджи! Каквото и да е!

Хедж изруга и подаде на Джейсън бухалката си.

— Не зная кой си и какъв си, но се надявам да те бива. Отвлечи вниманието на онова нещо — той посочи Дилън с палец, — докато спася Лио.

— Да го спасиш? — повтори Джейсън. — Как? Ще полетиш?