Читать «ЧОВЕК НА ИМЕ УВЕ» онлайн - страница 38

Уве погледна първо нея, след това и листа. Тя се приближи.– Директорът ме помоли да ти предам още нещо. Не си взел портфейла преди девет години. Проклет щял да е, ако повярва, че си взел нещо сега. За него би било жалко да изрита сина на един свестен човек на улицата само защото синът има същите принципи.

Ето как Уве стана нощен чистач. Ако това не се беше случило, той нямаше да си тръгне от смяна на сутринта и да я види. Нямаше да види червените ѝ обувки, златната брошка и лъскавата кестенява коса. Нямаше да чуе смеха ѝ, който до края на живота му щеше да го кара да се чувства така, сякаш някой тича бос вътре в гърдите му.

Тя често казваше, че „всички пътища водят към предопределеното ти място”. За нея това беше нещо. За Уве обаче това бе някой.

9

ЧОВЕК НА ИМЕ УВЕ

ПРОДУХВА РАДИАТОР

Казват, че мозъкът работи по-бързо по време на падане. Сякаш неочакваната експлозия от кинетична енергия принуждава умствените сили да ускорят дейността си, докато възприятието на външния свят се забавя.

Така че Уве имаше време да мисли за най-различни неща.

Най-вече за радиатори.

Както на всички е известно, има правилни и грешни начини да се вършат нещата. Макар да се беше случило преди много години, Уве вече не помнеше какво разрешение бе преценил за правилно в спора за централното отопление със сдружението на живеещите, но помнеше ясно, че подходът на Руне беше грешен.

Не ставаше въпрос единствено за централната отоплителна система. Руне и Уве се познаваха от почти четирийсет години и бяха в конфликт през трийсет и седем от тях.

Уве дори не помнеше как започна цялата работа. Човек не помни подобни спорове. В тях малките неразбирателства така се оплитат, че всяка нова дума се превръща в опасен капан, а накрая дори не можеш да си отвориш устата, без да избълваш поне четири незадействани мини от минали конфликти. Такива неразбирателства просто продължават и нямат край. А един ден просто пресекват.

Ако трябва да сме точни, не автомобилите бяха началото. Но все пак Уве караше сааб. Руне пък караше волво. На всеки би му станало ясно, че тази работа няма да се получи. Отначало двамата бяха приятели. Поне доколкото хора като Уве и Руне могат да създадат приятелство. Очевидно всичко беше заради съпругите им. Четиримата се бяха пренесли в квартала по едно и също време и Соня и А нита станаха първи приятелки на секундата, точно както става с жените на мъже като Уве и Руне.

Уве помнеше, че в първите години не мразеше Руне. Те създадоха сдружението на живеещите. Уве стана председател, а Руне заместник-председател. Двамата се обединиха, когато градският съвет искаше да изсече гората зад къщите на Уве и Руне, за да се построят нови къщи. От съвета, разбира се, твърдяха, че плановете са одобрени от години, още преди Руне и Уве да се преместят тук, но подобни аргументи не издържаха пред Руне и Уве.

– Значи искате война, мръсници такива! – беше изревал Руне по телефона.

И наистина се разрази война: безкрайни молби, петиции и писма до вестниците. Година и половина по-късно градският съвет се отказа и започна строеж на друго място.