Читать «ЧОВЕК НА ИМЕ УВЕ» онлайн - страница 39

Същата вечер Руне и Уве пиха по чаша уиски на терасата на Руне. Не изглеждаха кой знае колко доволни от победата, поне така забелязаха съпругите им. И двамата бяха доста разочаровани, че съветът се е отказал толкова бързо. Това бяха най-приятните осемнайсет месеца в живота им.

– Вече никой ли не отстоява принципите си? – питаше Руне.

– Не им пука – бе отвърнал Уве.

Вдигнаха тост за недостойните противници. Това се случи много преди преврата в сдружението, преди Руне да си купи беемве.

„Идиот! – помисли си Уве в онзи ден, също и сега, толкова много години по-късно. Същото си повтаряше и всеки ден оттогава досега. – Как, за бога, да проведеш смислен разговор с човек, който си купува беемве?“ – питаше Уве Соня, когато тя се чудеше защо двамата мъже вече не могат д а проведат разумен разговор. По това време Соня бе разбрала, че не ѝ остава нишо друго, освен да върти очи и да мърмори: „Ти си тежък случай".

Уве не беше тежък случай, поне той така си мислеше. Според него трябваше да има ред във всичко. Бе убеден, че човек не бива да прекарва живота си така, сякаш всичко е заменяемо. Сякаш предаността е едно нищо. Днес хората подменяха вещите си толкова често, че опитът да бъдат направени така, че да издържат по-дълго, ставаше напълно безсмислен. Ами качеството? Вече никой не се интересуваше от качество. Нито Руне, нито останалите съседи, нито мениджърите там, където Уве работеше. Сега всичко трябваше да бъде компютъризирано, сякаш човек не можеше да построи къща, докато някой консултант в прекалено тясна риза не измисли как да отвори капака на лаптопа. Да не би така да са построили Колизеума и пирамидите в Гиза? Господи, през 1889-а дори бяха успели да построят Айфеловата кула, но днес никой не можеше да направи чертежите за едноетажна къща, ако друг не хукнеше да презареди мобилния му телефон.

В този свят човек излизаше от употреба още преди да му е дошло времето. Цяла една страна се изправяше на крака и аплодираше факта, че вече никой не е в състояние да направи нещо свястно. Открита прослава на посредствеността.

Никой не може да сменя автомобилни гуми. Никой не знае как да монтира ключ за по-приглушена светлина. Никой не може да слага плочки. Никой не може да измаже стена. Никой не е в състояние да си напише данъчната декларация. Знания, които са изгубени, все неща, за които навремето Уве разговаряше с Руне. След това обаче Руне взе, че си купи беемве.

Да не би човек да се превръщаше в тежък случай, защото е убеден, че трябва да има някаква граница? Според Уве не бе така.

Наистина не помнеше как започна неразбирателството с Руне. Но то продължи дълго. Беше нещо, свързано с радиатори и системите за централно отопление, за паркинг местата и дърветата, които трябваше да бъдат отсечени, за почистването на снега и косачките за трева, за отровата за плъхове в изкуственото езеро на Руне. В продължение на повече от трийсет и пет години те крачеха по еднаквите си тераси в еднаквите си къщи и отправяха многозначителни погледи един към друг през оградата. И ето че един ден, преди около година, всичко приключи. Руне се разболя. Повече не излезе от къщи. Уве дори не знаеше дали все още има беемвето.