Читать «ЧОВЕК НА ИМЕ УВЕ» онлайн - страница 19

Бащата на Уве работеше в железниците. Дланите му бяха като на човек, който е обработвал кожа с нож, а бръчките по лицето му бяха толкова дълбоки, че когато се умореше, потта се стичаше по тях чак до гърдите. Косата му беше тънка, тялото слабо, но мускулите на ръцете бяха толкова изпъкнали, сякаш изсечени от камък. Веднъж, когато Уве беше съвсем малък, му позволиха да отиде с родителите си на голямо празненство с приятелите на баща му от железопътната компания. След като баща му обърна няколко бутилки пилзенско, някои от другите гости го предизвикаха да участва в канадска борба. Уве никога не беше виждал исполини като мъжете, седнали на пейката срещу него. Някои изглеждаха така, сякаш бяха по двеста килограма. Баща му ги срази всичките. Вечерта, когато се прибраха вкъщи, той прегърна Уве през раменете и заговори.

– Уве, единствено свинете си въобразяват, че размерът и силата са едно и също. Запомни го от мен.

Уве никога не забрави тези думи.

Баща му никога не вдигаше ръка. Не биеше нито Уве, нито друг. Уве имаше съученици, които идваха с насинени очи или следи от каиша след бой. Такова нещо не се беше случвало на Уве.

– В това семейство не се бием – подчертаваше баща му. – Нито помежду си, нито с други.

Хората в железницата го харесваха, той бе мълчалив, но добър човек. Намираха се и такива, които казваха, че бил прекалено добър“. Като дете Уве не разбираше как е възможно подобно нещо да е лошо.

След това майка му почина. Баща му стана още по-мълчалив. Сякаш тя отнесе със себе си малкото думи, които той изричаше. И така, Уве и баща му никога не говореха излишно, но им беше приятно да са заедно. Сядаха мълчаливо от двете страни на масата и си намираха с какво да се занимават. Всеки ден хранеха семейство птички, които живееха в загнилото дърво зад къщата. Уве разбираше, че е важно да ги хранят. Не знаеше защо, но и нямаше значение.

Вечер ядяха наденица с картофи. След това играеха на карти. Не разполагаха с много, но онова, което имаха, им беше достатъчно.

Единственото, за което баща му говореше, бяха двигателите (очевидно майка му не бе имала нищо против да му остави тези думи). Можеше да говори за тях до безкрай.

– Двигателите ти дават онова, което заслужаваш – обясняваше той. – Ако се отнасяш към тях с уважение, те ти осигуряват свобода. Ако се държиш като говедо, ще ти я отнемат.

Години наред той нямаше собствен автомобил, но през четирийсетте и петдесетте, когато шефовете и директорите на железницата започнаха да си купуват, в офиса скоро се разчу, че мълчаливецът, който работеше на вагоните, е свестен човек. Бащата на Уве така и не беше завършил училище, не разбираше почти нищо от сметките в учебниците на Уве. Затова пък разбираше от двигатели.