Читать «ЧОВЕК НА ИМЕ УВЕ» онлайн - страница 17

Честно казано, управителят измърмори нещо, което прозвуча като „скапан дъртак”, и набра цифрата двайсет и пет на касовия апарат с такова ожесточение, че всеки би си казал, че машината е виновна. На Уве му беше все едно. Много добре знаеше, че продавачите са готови да ти съдерат кожата, за да се докопат до парите ти, а нямаше човек, на когото Уве да позволи да му съдере кожата и да се отърве безнаказано. Уве плесна дебитната си карта на плота. Управителят си позволи да се подсмихне едва забележимо, след това кимна пренебрежително и посочи надпис. За покупки под петдесет крони с карта дължите три крони надценка.

Ето че сега Уве стои пред съпругата си с двете растения. Въпросът беше принципен.

– Нямаше начин да платя три крони – бунтува се Уве, забол очи в чакъла.

Жената на Уве често се кара с него, защото той се разправя за всичко. Само че Уве изобщо не се разправя, мътните ги взели. Той просто мисли, че което е право, си е право. Нима това е неразумен подход към живота?

Вдига очи към нея.

– Сигурно си ми сърдита, че не дойдох вчера, както обещах – мърмори той.

Тя не отговаря.

– Цялата улица се е превърнала в лудница – заявява той, сякаш се опитва да се защити. – Пълен хаос. Налага се да излезеш и да изкараш ремаркетата им, защото не са кадърни и това да направят. Не можеш дори една кука да сложиш – продължава той, сякаш тя изразява несъгласие.

Той прочиства гърлото си.

– Нямаше как да забия куката, след като вече се беше стъмнило. Ако тръгнеш да го правиш, нямаш гаранция, че няма да угасне токът. Но може и лампите да останат запалени и да смучат електричество. Не става.

Тя не отговаря. Той изригва замръзналата буца. Опитва се да намери думи. Отново прочиства гърлото си.

– Нищо не е наред, когато те няма вкъщи.

Тя не отговаря. Уве докосва цветята.

Омръзна ми по цял ден да се размотавам в къщата, докато те няма. Тя не отговаря и на тези думи. Той кима. Вдига цветята така, че да може тя да ги види.

– Розови са. Точно каквито харесваш. В цветарницата казаха, че били многогодишни, но съм сигурен, че излъгаха. Очевидно ще загинат на студа, но го казаха единствено за да ми продадат и други боклуци.

Той, изглежда чака одобрението ѝ.

– Новите съседи слагат шафран в ориза си и окото не им мигва; чужденци са – добавя тихо той.

Следва ново мълчание.

Уве тъпче на място и върти брачната халка на пръста си. Сякаш се чуди какво друго да каже. Все още му е безкрайно трудно да води разговора. Тя винаги се грижеше за нещо. Най-сетне Уве прикляка, изравя старото цвете, което бе засадил миналата седмица, и внимателно го прибира в найлоново пликче. Разрохква внимателно замръзналата почва, преди да бодне новите цветя.

– Пак са надули цената на електричеството – уведомява я той, когато се изправя.

Гледа я дълго. Най-сетне отпуска ръка на огромния камък и го гали нежно от едната страна към другата, сякаш милва бузата ѝ.

– Липсваш ми – прошепва той.

Изминали са шест месеца от смъртта ѝ. Въпреки това Уве проверява къщата по два пъти на ден, да не би тя тайно да е засилила парното.