Читать «Разкъсана» онлайн - страница 4

Разбира се, не можех да разкажа всичко това на Мат, защото той би ме взел за напълно умопобъркана.

Докато се унасях, си помислих отново колко е хубаво да си бъдеш у дома.

На Рис обаче му бяха необходими само десет минути, за да разбие душевния ми комфорт, като се вмъкна в стаята ми. Бях почти заспала, но звукът на отварящата се врата рязко ме сепна. Мат беше слязъл долу, вероятно за да се обади по телефона, както му бях предложила, и ако знаеше, че Рис е тук, щеше да убие и двама ни.

— Уенди? Спиш ли? — прошепна Рис, сядайки предпазливо на края на леглото ми.

— Да — промърморих.

— Извинявай. Аз не мога да заспя — рече той. — А ти как успя?

— За мен не е толкова вълнуващо. Аз съм живяла тук преди, ако си спомняш.

— Да, но… — Гласът му заглъхна, може би защото не знаеше какво да ми отговори. Внезапно той се напрегна и си пое рязко въздух. — Чу ли това?

— Как говориш ли? Да, но се опитвам да не… — Преди да успея да завърша изречението си, аз също го чух. Шумолене пред прозореца на спалнята ми.

Имайки предвид съвсем скорошния ми сблъсък с едни много лоши тролове на име витра, нямаше как да не съм обезпокоена. Претърколих се в леглото, за да имам по-добра видимост, но завесите бяха плътно спуснати.

Шумът прерасна в силно трополене и аз се надигнах с разтуптяно сърце. Рис ме стрелна тревожно с поглед. Чухме прозорецът да се плъзва и завесите се полюшнаха под повея на вятъра.

2

Неочаквани появи

Той влезе в спалнята ми с изящно движение, сякаш проникването през прозорци в чужди спални беше нещо съвсем тривиално за него.

Косата му беше пригладена назад, но по челюстта му беше набола лека брада, което го правеше дори още по-привлекателен. Очите му бяха толкова тъмни, че изглеждаха почти черни и той хвърли с тях проницателен поглед към Рис, преди да ги спре на мен, което накара сърцето ми напълно да забрави да бие.

В стаята ми се беше вмъкнал Фин Холмс. Както винаги успя да ме стъписа. Бях толкова щастлива да го видя, че почти забравих колко съм му ядосана.

Последния път, когато видях Фин, той излезе тихо от спалнята ми във Фьоренинг, подчинявайки се на уговорката, която имаше с майка ми. Елора му беше казала, че може да прекара още една нощ с мен, преди да си тръгне. Завинаги.

Тогава ние само се целунахме, но Фин не бе сметнал за нужно да ми каже за плана на Елора. Той дори не си направи труда да се сбогува с мен. Не се противопостави на волята й, нито ми предложи да избягам с него. Просто излезе от стаята ми, оставяйки Елора да ми обясни какво бе станало.

— Какво правиш тук? — попита Рис и Фин отмести очи от мен, стрелвайки го гневно с поглед.