Читать «Разкъсана» онлайн - страница 5

— Дойдох да взема принцесата, разбира се. — Фин се опитваше да запази лицето и гласа си безизразни, но раздразнението му беше очевидно.

— Е, да… но аз мислех, че Елора ти е възложила друга задача. — Рис беше смутен от гнева на Фин и известно време се чудеше как да продължи. — Искам да кажа… Така поне се говореше във Фьоренинг, че на теб вече ти е забранено да се въртиш около Уенди.

Фин видимо се притесни при тези думи и челюстта му започна да играе, а Рис заби поглед в земята.

— Така е — призна Фин, след като успя да възвърне самообладанието си. — Готвех се за път, когато чух, че вие двамата сте изчезнали посред нощ. Елора се колебаеше кого да изпрати след Уенди, но аз прецених, че най-доброто решение е аз да се заема с това, имайки пред вид, че витра са по петите й.

Рис отвори уста да възрази нещо, но Фин го спря.

— Всички знаем, че ти я защити по време на бала — рече Фин. — Но ако не бях дошъл навреме, твоята защита можеше да й струва живота.

— Знам много добре, че витра са опасни — тросна се Рис смутено.

Долавяйки притеснението му, аз станах от леглото с намерението да се намеся. Рис беше съгласен с Фин за витра и нямаше представа как точно бях успяла да го убедя да дойдем тук.

Истината е, че Рис не беше съгласен. Той искаше да се запознае с Мат, но за нищо на света не би ме изложил на опасност и категорично беше отказал да ми позволи да напусна пределите на Фьоренинг.

За лош късмет на Рис аз имам психокинетични способности. Щом погледна някого и си помисля какво искам да направи, той го прави, независимо дали иска или не.

Точно така му внуших да избягаме и сега трябваше да кажа нещо, преди той да се досети какво съм направила.

— Витра изгубиха много следотърсачи в този сблъсък — отбелязах аз. — И едва ли скоро ще предприемат нова атака. Освен това съм сигурна, че са уморени от опитите си да ме заловят.

— Това е много малко вероятно. — Фин присви очи, вглеждайки се в смутеното лице на Рис, и след това отмести мрачния си поглед към мен. Беше разбрал как съм убедила Рис да тръгнем. — Уенди, изобщо ли не те е грижа за твоята безопасност?

— Вероятно ме е грижа повече, отколкото теб. — Скръстих здраво ръце пред гърдите си. — Ти се готвеше да потеглиш на друга мисия. Ако бях отложила заминаването си с още един ден, изобщо нямаше да знаеш, че съм заминала.

— Нима целта ти е била да привлечеш вниманието ми? — каза рязко той. Очите му горяха. Никога не бях го виждала да ми говори толкова гневно. — Не знам колко пъти трябва да ти го обясня! Ти си принцеса! Аз не означавам нищо! И трябва да ме забравиш!

— Какво става там? — Беше Мат, който викаше от площадката на стълбите. Беше ни чул да се препираме. И ако влезеше и завареше Фин в стаята ми, щеше да стане много, много лошо.

— Аз ще… му отвлека вниманието. — Рис ме погледна, за да се увери, че съм съгласна. Кимнах с глава. Той се спусна към вратата и веднага започна да разказва на Мат колко прекрасна е къщата, след което гласовете им заглъхнаха надолу по стълбите.

Подпъхнах няколко къдрици зад ушите си, отказвайки да погледна към Фин. Трудно ми беше да повярвам, че последния път, когато бях с него, той ме целуваше толкова страстно, че едва успявах да си поема дъх. Спомних си как брадата му драскаше бузите ми и начина, по който устните му се притискаха към моите.