Читать «Разкъсана» онлайн - страница 6

Изведнъж се изпълних с ненавист към него заради този спомен, включително и заради това, че единственото, за което можех да мисля в този момент, беше колко много искам да го целуна отново.

— Уенди, тук си в опасност — настоя Фин тихо.

— Няма да тръгна с теб.

— Не можеш да останеш тук. Няма да ти позволя.

— Няма да ми позволиш? — присмях му се аз. — Аз съм принцеса, да не си забравил? Кой си ти, че да ми позволяваш да правя каквото и да било? Дори не си вече мой следотърсач. Ти си просто някой, който се прокрадва тайно и плаши хората.

Думите ми прозвучаха доста по-грубо, отколкото ми се искаше, но Фин и без това като че ли оставаше недостъпен за хапливите ми забележки. Просто се взираше в мен спокойно и невъзмутимо.

— Знаех, че ще те намеря по-бързо от всеки друг. Ако не искаш да дойдеш с мен, добре — каза. — Скоро ще пристигне друг следотърсач и ще можеш да тръгнеш с него. А аз просто ще чакам тук до идването му, за да гарантирам сигурността ти.

— Изобщо не става дума за теб, Фин — срязах го аз. Той беше много по-важен за мен, отколкото някога щях да призная пред него, но въпросът наистина не се свеждаше до това кой ще ме върне във Фьоренинг. Просто там всичко ми беше ненавистно — майка ми, титлата ми, домът ми. Каква принцеса изобщо бях аз. — Няма да тръгна с когото и да било!

Фин остана дълго загледан в мен, опитвайки се да разбере причината за поведението ми. С големи усилия успях да прикрия смущението си. Очите му проблеснаха мрачно за миг и след това лицето му доби студен израз.

— Това заради мансклига ли е? — попита той, говорейки за Рис. — Мисля, че ти казах да стоиш далече от него.

Мансклиг бяха човешките деца, разменяни с тези на Трил. Те бяха на самото дъно на йерархията на Трил и ако една принцеса бъдеше заловена да се среща с такъв, и двамата ги прокуждаха завинаги. Не че ме беше грижа за това, но ако изобщо имах някакви чувства към Рис, те бяха чисто платонични.

— Това няма нищо общо с Рис. Просто реших, че той би искал да види семейството си. — Свих рамене. — И че тук ще му е по-хубаво, отколкото в онзи глупав дворец на Елора.

— Добре. Той може да остане тук. — Фин кимна. — Очевидно около Мат и Рис всичко е наред. И сега ти можеш да се върнеш у дома.

— Онова там не е моят дом. Моят дом е тук! — И аз махнах с ръка към стаята. — Няма да се върна, Фин.

— Тук не си в безопасност. — Той пристъпи напред, знаейки добре какво въздействие имаше самото му присъствие върху мен. Заговори тихо, гледайки ме право в очите: — Видя какво направиха витра във Фьоренинг. Те изпратиха цяла армия за теб, Уенди. — После сложи ръцете си върху раменете ми. Дланите му бяха силни и топли. — Те няма да се спрат, докато не те заловят.

— Защо? Защо да не се спрат? — попитах. — Вероятно има трилове, които са по-лесни за залавяне от мен. И какво от това, че съм принцеса? Ако не се върна, Елора може да ми намери заместничка. Аз съм без особено значение.