Читать «Разкъсана» онлайн - страница 2

— Ъ-ъ, разбира се. — Погледнах многозначително към Рис.

Разбирайки намека, той стана.

— Къде ви е банята?

— Надолу по коридора, срещу кухнята. — Мат посочи вдясно.

Рис кимна и му се усмихна, а сетне тръгна в указаната от Мат посока. Когато се отдалечи, Мат седна на холната масичка пред мен и понижи глас.

— Виж, Уенди, не разбирам какво става. Нямам представа каква част от това, което ми казваш, е вярно, но това момче ми изглежда много особено. Не го искам в къщата си и не знам защо си го довела тук.

— Той ти е брат — повторих уморено аз. — Честно, Мат. Никога не бих те лъгала за нещо толкова важно. Сто процента съм сигурна, че той е твоят истински брат.

— Уенди… — Мат разтърка челото си и въздъхна. — Виждам, че вярваш в това. Но как би могла да си сигурна? Това момче просто те залъгва с разни истории.

— Не, не е вярно — отвърнах. — Рис е най-честният човек, когото познавам, с изключение на теб. В което има логика, тъй като сте братя. Моля те, дай му шанс. Ще видиш.

— Ами семейството му? — попита Мат. — Кой го е гледал през изминалите седемнайсет години и половина? Не им ли липсва? И не са ли те твоето „истинско“ семейство в такъв случай?

— Довери ми се, той няма да им липсва. А аз предпочитам да бъда с теб — отвърнах с усмивка.

Мат тръсна глава, неспособен да реши как трябва да приеме всичко това. Знаех, че у него надделяваше недоверието му към Рис и желанието му да го изхвърли от къщата и затова още повече се възхищавах на умението му да се владее.

— Бих искал да бъдеш честна с мен — каза.

— Не мога да бъда по-честна от това.

Когато Рис се върна от банята, Мат се отдръпна леко назад и го погледна с недоверие.

— Нямате никакви семейни снимки — отбеляза Рис, оглеждайки стаята.

Това беше вярно. Домът ни по принцип беше лишен от всякаква украса, но семейните снимки в частност бяха табу. Особено за Мат, който не беше особено привързан към нашата… тоест, неговата майка.

Все още не бях обяснила на Рис, че майка му е лунатичка, която държаха заключена в психиатрична клиника. Такива неща трудно се съобщават, особено на някой толкова впечатлителен като Рис.

— Да, така е — отвърнах, опитвайки се да сменя темата, след което станах на крака. — Пътувахме през цялата нощ. Ужасно съм уморена. А ти, Рис?

— Ъ-ъ, да, мисля, че и аз съм уморен. — Рис изглеждаше леко озадачен от думите ми. Въпреки че не беше мигнал, изобщо не изглеждаше отпаднал.

— Трябва малко да поспим и после ще можем да говорим пак.

— О! — Мат се изправи бавно. — Значи и двамата ще спите тук? — Той погледна неуверено към Рис и след това към мен.

— Да — кимнах аз. — Той всъщност няма къде другаде да отиде.

— О! — Мат очевидно не беше съгласен, но се боеше, че ако изрита Рис, аз ще тръгна след него. — Рис, мисля, че би могъл да спиш в моята стая, засега.

— Наистина ли? — Рис се опита да прикрие вълнението си, че ще бъде в стаята на Мат, но то беше очевидно.