Читать «Кралят на зимата» онлайн - страница 6

Голямата глава на Утър се повдигна от кожите, по които дъхът му беше оставил ледена кора.

— Всичко ли е направено, Бедуйн — попита Утър.

— Всичко, Велики господарю, всичко — каза епископ Бедуйн.

Той беше най-довереният съветник на краля, изповядваше християнството, както и принцеса Норуена. Тя беше възмутена, когато я накараха да напусне топлата римска вила край Линдинис. Беше крещяла на своя тъст, че ще отиде в Каер Кадарн само ако той й обещае, че ще държи настрана вещиците, които се молят на старите Богове. Тя настояваше детето да се роди като християнин, а Утър така отчаяно искаше наледник, че се беше съгласил с всичките й условия. И сега свещениците на Бедуйн казваха молитвите си в стаята до голямата зала, която преди това бяха напръскали със светена вода. Над леглото на Норуена бяха окачили кръст, а друг кръст бяха поставили така, че да остане под тялото на родилката.

— Молим се на блажената Дева Мария — обясни Бедуйн, — която без да опетнява свещеното си тяло с каквото и да било плътско сношение стана майка на Христос и…

— Достатъчно — изръмжа Утър.

Кралят не беше християнин и не понасяше опитите да бъде покръстен, но все пак допускаше, че християнският Бог вероятно притежава толкова сила, колкото и повечето от останалите Богове. Събитията от тази нощ поставяха на тежко изпитание неговата религиозна търпимост.

Точно затова и аз бях там. Тогава бях дете. Вече се бях издължил, но все още бях голобрадо момче. Клечах премръзнал до стола на краля, поставен на крепостния вал на Каер Кадарн. Тази нощ трябваше да бъда вестоносец в случай на нужда. Бях дошъл от Инис Уидрин, замъка на Мерлин, който се издигаше на северния хоризонт. Задачата ми беше, ако ми заповядат, да доведа Моргана и нейните помощнички, които чакаха в калната колиба на един свинар под западния склон на Каер Кадарн. Норуена можеше и да иска Христовата майка за акушерка, но Утър беше готов да използва и помощта на старите Богове, ако този по-новият се провали.

А християнският Бог наистина се провали. Норуена пищеше все по-рядко, но затова пък все по-отчаяно стенеше, докато накрая съпругата на епископ Бедуйн излезе от залата и треперейки, коленичи край стола на Великия крал. Бебето не искало да излезе и тя се страхуваше, че майката умира. При последните думи Утър махна с ръка — какво го интересуваше майката, само детето имаше значение и то ако е момче.

— Велики господарю — започна Елин притеснено, но Утър вече не я слушаше. Той ме тупна по главата и рече:

— Върви, момче.

Измъкнах се от сянката му, скочих от укреплението и се затичах между сградите, които спираха лунната светлина, хвърляйки черни сенки върху белия сняг. Профучах край стражите на западната порта и се спуснах по стръмния и заледен западен път. Хлъзгах се и падах, скъсах си наметалото на някакъв пън, паднах лошо в покрит с лед бодлив храст, но не усещах нищо, освен тежкото бреме, стоварено на младите ми рамене — сега от мен зависеше съдбата на цялото кралство.