Читать «Кралят на зимата» онлайн - страница 7

— Лейди Моргана! — закрещях аз като наближих колибата. — Лейди Моргана!

Тя изглежда ме очакваше, защото вратата веднага се отвори и златната маска на лицето й блесна на лунната светлина.

— Върви — изкряска ми тя. — Върви!

Обърнах се и поех обратно нагоре по хълма, заобиколен от рояк храненичета на Мерлин, които се запрепъваха в снега след мен. Те носеха кухненски съдове и докато тичаха ги удряха един в друг. Но когато пътят стана прекалено стръмен и опасен, децата се принудиха да хвърлят гърнетата напред и да лазят след тях. Моргана вървеше по-бавно, придружена от робинята си Себил, която носеше необходимите муски и билки.

— Запали огньовете, Дерфел! — викна ми Моргана.

— Огньовете! — изкрещях аз, когато стигнах до западната порта, останал без дъх. — Огньове по валовете! Огън!

Епископ Бедуйн възропта срещу пристигането на Моргана, но Великият крал се обърна с такава ярост към съветника си, че епископът бързо отстъпи пред по-старата вяра. Той веднага заповяда на своите свещеници и монаси да напуснат импровизирания си параклис и да занесат главни по всички краища на укреплението, да съберат дърва, да изскубнат плетовете на колибите, струпани край северната крепостна стена и да накладат огньове. Клоните запукаха и скоро огромни пламъци лумнаха в нощта, а пушекът увисна във въздуха като балдахин. Това трябваше да обърка злите духове и така да ги задържи надалеч от това място, където една принцеса и нейното дете умираха. Ние малките търчахме по насипа и вдигахме ужасен шум със съдовете, който трябваше да всее допълнително смут сред злите сили.

— Викайте — заповядах аз на децата от Инис Уидрин. Към нас се присъединяваха и други деца и гълчавата ставаше все по-оглушителна. Стражите удряха копия в щитовете. Свещениците добавяха нови дърва към десетките клади. А ние крещяхме шумни предизвикателства срещу демоните, които се плъзгаха в нощта и проклинаха усилията на Норуена.

Моргана, Себил, Нимю и едно момиченце влязоха в залата. Норуена изпищя, но никой не разбра дали това беше протест срещу идването на жените на Мерлин или вик на болка, предизвикан от упоритото дете, което разкъсваше тялото й на две. Последваха нови крясъци, когато Моргана изгони прислужничките християнки. Тя захвърли двата кръста в снега и метна в огъня шепа див пелин — женската билка. По-късно Нимю ми каза, че сложили железни късчета във влажното легло, за да прогонят злите духове, които вече се били настанили там, а около мятащата се глава на родилката поставили седем орлови камъчета, които да привлекат добрите духове. Себил, слугинята на Моргана, сложила едно брезово клонче над вратата, а друго размахала над извиващото се тяло на изстрадалата принцеса. Нимю клекнала и се изпикала на прага, за да държи настрана злите феи. Част от урината тя събрала в шепи и я отнесла към леглото на Норуена. Там я разпръснала по сламата, за да издигне преграда пред демоните, ако те успеят да проникнат в залата и се опитат да откраднат душата на детето в момента на раждането. Моргана, чиято златна маска отразявала огнените пламъци, принудила Норуена да разтвори ръце и поставила между гърдите й амулет от скъп кехлибар. Малкото момиче, което беше едно от храненичетата на Мерлин, стояло и в ужас чакало при краката на родилката.