Читать «Кралят на зимата» онлайн - страница 5

Норуена отново изпищя.

Никога не бях виждал как се ражда дете, нито пък ще видя, ако Бог е решил така. Виждал съм как ражда кобила и съм гледал как телетата идват на този свят. Чувал съм нежното скимтене на раждаща кучка и съм усещал напъните на котка, очакваща своите малки, но никога не съм виждал кръвта и слузта, които придружават писъците на жената. А как пищеше Норуена, въпреки че се опитваше да се сдържа, поне така твърдяха жените след това. Понякога писъкът внезапно спираше и оставяше тишината да виси над цялата укрепена височина. Тогава Великият крал повдигаше голямата си глава от кожите, на които седеше облегнат, и се вслушваше, така внимателно, както воинът, потънал в гъсталак, се опитва да разбере има ли наблизо сакси. Само че кралят се вслушваше с надеждата, че внезапната тишина беше ознаменувала момента на раждането, дарило кралството с нов наследник. Той слушаше, а в смълчания мраз се чуваше тежкото дишане на снаха му. Веднъж, само веднъж се чу някакво покъртително стенание и Великият крал се обърна като че ли да каже нещо, но тогава писъците започнаха отново и той отпусна глава върху тежките кожи и потъна в тях така че само очите му проблясваха в сянката, която хвърляха качулката и високата му яка.

— Не трябва да стоите навън, Велики господарю — каза епископ Бедуйн.

Утър само махна с ръка, сякаш за да каже, че Бедуйн може да влезе вътре, където горяха огньовете, но Великия крал Утър, Пендрагонът на Британия, няма да мръдне от мястото си. Той искаше да остане на високия отбранителен вал, откъдето погледът му се простираше над ледената земя и зорко бдеше над пространството, обитавано от демони. Но Бедуйн беше прав — Великият крал не трябваше да стои на пост срещу демоните в такава студена нощ. Утър беше стар и болен, а сигурността на кралството зависеше от подутото му тяло и от неговия бавен и тъжен разсъдък. Само шест месеца преди това той беше пълен с енергия, но пристигна вестта за смъртта на неговия наследник. Мордред — най-любимият син на Утър и единственият останал жив от законните му синове — бил посечен от сакска брадва под хълма на Белия кон. Тази смърт беше лишила кралството от наследник, а кралство без наследник е прокълнато. Но тази нощ, ако Боговете бяха благосклонни, вдовицата на Мордред щеще да роди наследник на Утър. Ако, разбира се, детето не се окажеше момиче и тогава цялата болка щеше да е изстрадана напразно и кралството щеше да е обречено.