Читать «Врагът на Господа» онлайн - страница 33

— Кой го видя първи? — попита Артур.

— Моят господар кралят — каза Борс, сочейки към Ланселот.

— Тогава той е ваш, кралю господарю — каза учтиво Артур, отстъпвайки на Ланселот честта да убие животното.

— Подарявам ви го, лорд Артур — отвърна Ланселот. Сийнуин стоеше зад него и хапеше устни с широко разтворени очи. Беше взела излишното копие от Борс, не защото се надяваше да го използва, а за да освободи ръцете на Борс, и сега нервно стискаше дългата дръжка.

— Пуснете хрътките срещу него! — намеси се Гуинивиър. Очите й блестяха, вълнението беше оживило цялото й лице. Мисля, че тя често скучаеше в големите дворци на Думнония, а ловът й доставяше емоциите и вълненията, за които мечтаеше.

— Ще загубиш и двете си кучета — предупреди я Артур. — Това прасе знае как да се бие.

Той тръгна внимателно напред, обмисляйки как да предизвика животното. След това направи рязко крачка напред и шумно удари храстите с копието, като че ли показваше на глигана откъде би могъл да напусне своето убежище. Животното изгрухтя, но не мръдна, дори когато острието на копието блесна само на няколко инча от зурлата му. Свинята стоеше зад глигана и ни наблюдаваше.

— Той и друг път е правил това — каза Артур весело.

— Нека аз да се заема с него, господарю — предложих аз внезапно разтревожен за безопасността на Артур.

— Мислиш, че съм забравил да ловувам, ли? — попита той с усмивка. Отново удари по храстите, но шипките продължаваха да стърчат пред него, а глиганът продължаваше да стои неподвижен.

— Бъди благословен от Боговете — пожела той на животното, след това изкрещя някакво предизвикателство и скочи в сплетените тръни. Приземи си встрани от пътеката, която бе очертал с ударите на копието си, и веднага силно замахна напред с оръжието, целейки се в лявата страна на глигана малко по-напред от раменете на животното.

Главата на глигана мръдна, съвсем леко, но движението беше достатъчно — едната от жълтите му глиги отклони острието, което направи кървава, но безобидна рана в крака му. В следващия миг животното предприе атака. Един добър глиган може за секунда да премине от пълна неподвижност в диво нападение, навел глава надолу с глиги готови да разпарят при движение нагоре. А този глиган беше опитен. По-малко от миг след като отклони копието, насочено срещу него, той се втурна в атака и Артур се оказа в трънливия капан на храсталака.