Читать «Врагът на Господа» онлайн - страница 315

И тук както в „Кралят на зимата“ съзнателно въведох някои анахронизми. Артурианските легенди са дяволски сложни, преди всичко защото включват най-различни истории, много от които, например легендата за Тристан и Изолда, се появяват като самостоятелни митове и едва по-късно постепенно са включени в много по-обширната Артурианска сага. Веднъж наистина се опитах да изоставя всички по-късни интреполации, но това щеше да ме лиши наред с много други неща от Мерлин и Ланселот, затова позволих на романтизмът да надделее над педантичността. Признавам, че включването на думата „Камелот“ е пълна безмислица от историческа гледна точка, защото това име се появява едва през дванадесети век, така че Дерфел не би могъл да го чуе.

С течение на вековете някои герои като Дерфел, Сийнуин, Кълхуч, Гуенхуивач, Гуидър, Амхар, Лохолт, Динас и Лавейн изчезнали от легендите и на тяхно място се появили нови като Ланселот. Други имена претърпели промени през годините — Нимю се превръща във Вивиен, Сей в Кей, а Передур в Пърсивал. Най-ранните имена са уелски и може би са трудни за произнасяне, но като изключим Екскалибур (вместо Каледфулч) и Гуинивиър (вместо Гуенхуифар), аз съм ги предпочитал, защото те по-точно предават атмосферата, господствала в Британия през пети век. Артурианските легенди са уелски митове и Артур е предшественик на уелсците, а неговите врагове, като Сердик и Аел, са хората, които по-късно ще станат известни като англичани и на мен ми се стори по-правилно да подчертая уелския произход на легендите. Разбира се, не мога да твърдя, че трилогията „Сказание за Артур“ е прецизна история на онези години, дори не е и опит за написване на такава история. Това е просто друг вариант на фантастичната и сложна сага, която макар и дошла до нас от една варварска епоха, още ни очарова, защото е наситена с героизъм, романтика и трагедия.