Читать «Господарят на войната» онлайн - страница 3

Сега разказът става все по-тъмен и по-труден за писане. Понякога, когато се замисля за моя обичан Артур, аз виждам апогея на неговото време като облян от слънцето ден, но колко бързо дойдоха облаците! По-късно, както ще видим, облаците се разкъсаха и слънцето отново огря, но настъпи нощта и оттогава не сме виждали слънчев лъч.

А кой закри слънцето, блеснало в своя зенит? Гуинивиър. Това се случи по време на бунта на Ланселот, когото Артур смяташе за приятел, а той се опита да узурпира трона на Думнония. Подмамени от своите предводители, сред които и епископ Сенсъм, християните застанаха зад Ланселот, вярвайки, че техен свещен дълг е да изчистят страната от езичниците и така да подготвят Британския остров за второто пришествие на Господ Иисус Христос през 500 г. от рождението му. В помощ на Ланселот действаше и сакският крал Сердик, който предприе ужасяваща атака по долината на Темза, опитвайки се да раздели Британия. Ако саксите бяха стигнали Севърнско море, северните британски кралства щяха да бъдат откъснати от южните. Ала по милостта на Боговете ние разгромихме не само Ланселот и неговата християнска сбирщина, но и Сердик. Ала при погрома Артур откри предателството на Гуинивиър. Видя я гола в ръцете на друг и сякаш слънцето изчезна за него.

— Не мога да разбера — каза ми един ден Игрейн в края на лятото.

— Какво не можете да разберете, скъпа лейди? — попитах аз.

— Артур обичаше Гуинивиър, нали?

— Да.

— Тогава защо не е могъл да й прости? Аз простих на Брочваел за Нуил. — Нуил беше любовница на Брочваел, но се беше разболяла от някаква кожна болест, която обезобрази лицето й. Подозирам, макар никога да не съм разпитвал Игрейн за това, че моята кралица бе използвала някаква магия, за да предизвика болестта на съперницата си. Игрейн се наричаше християнка, но християнската религия не можеше да предложи на своите последователи утехата на отмъщението. За тази цел трябва да отидете при стариците, които знаят какви билки да откъснат и какви заклинания да изрекат под мътната луна.

— Вие простихте на Брочваел — съгласих се аз, — но дали Брочваел би простил на вас?

Тя потръпна.

— Разбира се, че не! Той щеше жива да ме изгори, но такъв е законът.

— Артур можеше да изгори Гуинивиър жива — казах аз, — и много хора го съветваха да направи точно така, но той я обичаше, обичаше я страстно, и затова не можа нито да я убие, нито да й прости. Поне не в началото.

— Значи е бил глупак! — заяви Игрейн. Тя е много млада и притежава благословената увереност на младите.

— Той беше много горд — поклатих глава аз, и може би това го правеше глупав, но то важеше за всички ни. Помълчах замислен, после продължих — Искаше много неща. Искаше Британия да бъде свободна, а саксите — разгромени. Но в душата си той се нуждаеше от постоянните уверения на Гуинивиър, че е добър човек. И когато тя легна с Ланселот, за Артур това бе доказателство, че самият той е по-лош от Ланселот. Не беше вярно, разбира се, но му нанесе дълбока рана. Никога не съм виждал човек да страда така. Тя разкъса сърцето му.