Читать «Господарят на войната» онлайн - страница 323

Уелските анали казват за Камланската битка само това: „Битката при Камлан, в която Артур и Медраут (Мордред) загинаха“. И вероятно така е станало, но легендите винаги твърдят, че Артур не е умрял от раните си и е бил отнесен на вълшебния остров Авалон, където продължава да спи със своите воини. Явно отидохме далеч отвъд границата, до която един уважаващ себе си историк би посмял да стигне, и то само за да изкаже хипотезата, че вярата в оцеляването на Артур отразява една дълбока и широко разпространена носталгия по изгубения герой, а в целия Британски остров няма по-жизнена легенда от тази, че Артур е все още жив. „Гроб за Марк“ — пише в Черната книга на Кармартен, — „Гроб за Гуитур, гроб за Кугаун с червения меч, но, боже опази, гроб за Артур.“ Артур вероятно не е бил крал, може изобщо да не е живял, но независимо от всички усилия на историците да отрекат самото му съществуване, той и до днес за милиони хора е такъв, какъвто го е нарекъл един преписвач от 14 в.: „Arturus Rex Quondam, Rexque Futurus“ — Артур, нашият Някогашен и Бъдещ Крал.