Читать «Господарят на войната» онлайн - страница 2

Селмересфорт — Челмсфорд, Есекс

Цикуциум — римска крепост близо до Сенибридж, Поуис

Кориниум — Съренстър, Глостършир

Дун Карик¤ — Касъл Кари, Съмърсет

Дунум — Ход Хил, Дорсет

Дурновария — Дорчестър, Дорсет

Глевум — Глостър

Гобаниум — Абъргавени, Монмаутшир

Иска (Думнония) — Ексетър, Девън

Иска (Силурия) — Каерлиън, Гуент

Лактодурум — Таустър, Нортхамптъншир

Лиодешам — Лийдън Роудинг, Есекс

Линдинис — Илчестър, Съмърсет

Лисуърд — Лечуърт, Хертфордшир

Мей Дун — Мейдън Касъл, Дорсет

Моридунум — Кармартен

Минид Бадън — действителното местоположение не е известно, вероятно — Литъл Солсбъри Хил, близо до Бат

Сорвиодунум — Олд Саръм, Уилтшир

Стеортфорд — Бишъпс Стортфорд, Хертфордшир

Тънреслий — Тъндърслий, Есекс

Вента — Уинчестър, Хемпшир

Уикфорд — Уикфорд, Есекс

Инис Уеър — остров Лънди, Бристолски залив

Инис Уидрин — Гластонбъри, Съмърсет

ЧАСТ ПЪРВА

ПОЖАРИТЕ В МЕЙ ДУН

Жени, ах тези жени, сякаш са навсякъде в моя разказ.

Когато започнах да пиша историята на Артур, си мислех, че това ще бъде разказ за мъже, в който ще кънтят мечове и копия, ще се печелят битки, ще се коват граници, ще има нарушени договори и опропастени крале. Нали така изглежда историята на отминалите времена? Когато изреждаме генеалогията на нашите владетели, не споменаваме имената на техните майки и баби, а казваме Мордред, син на Мордред, син на Утър, син на Кустенин, син на Кинар и така нататък чак до великия Бели Маур, който е баща на всички нас. Историята се разказва от мъже и се прави от мъже, но в този разказ за Артур жените блестят както проблясва сьомгата в черна вода.

Мъжете наистина правят историята и аз не мога да отрека, че именно мъжете наложиха закона в Британия. Ние бяхме стотици, всички покрити с кожа и желязо, въоръжени с щитове, мечове и копия и си мислехме, че ние държим съдбата на Британия в свои ръце, защото ние бяхме воини. Но всъщност редът, установен в Британия, бе плод колкото на действията на мъжа, толкова и на жената, но жената донесе по-големи разрушения за страната от мъжете. С едно заклинание тя унищожи цяла войска и сега ще разкажа за нея, защото тя беше враг на Артур.

— Кой? — ще попита Игрейн, когато чете това.

Игрейн е моята кралица. Тя е бременна, нещо, което искрено радва всички ни. Неин съпруг е крал Брочваел от Поуис, под чието покровителство живея сега в един малък манастир в Динюрак, където пиша историята на Артур. Кралица Игрейн настоя да се заема с това, тъй като е твърде млада и не познава Императора. Така наричахме Артур — Императора, на британски Амхераудр, макар че самият Артур рядко използваше тази титла. Пиша на сакски език, защото съм роден сакс, и защото епископ Сенсъм, светецът, който управлява нашата малка общност в Динюрак, никога не би ми разрешил да напиша историята на Артур. Сенсъм мрази Артур, хули паметта му и го нарича „предател“. Така че Игрейн и аз казахме на светеца, че аз пиша евангелие за нашия Господ Иисус Христос на сакски език и тъй като Сенсъм нито говори сакси, нито може да чете на какъвто и да е език, досега тази измама закриля нашето дело.