Читать «Майсторите на желязо» онлайн - страница 51

А и рискът не беше толкова голям. Йоритомо се беше постарал да ограничи рисковете. На Нобуровите ронини можеше да се разчита, че са готови да умрат, без да разкрият връзката си с шогуната. Наистина не всички от тях знаеха, че са на служба на Йоритомо. Пратеникът беше друг проблем. Ако нещата не тръгнеха според плана и Тоширо бъдеше хванат, можеше да го познаят и с това да бъде разкрита ръката на шогуна. Поради тази причина Йоритомо беше направил отделно споразумение с ръководителя на своята най-тайна група убийци — ако обстоятелствата изискват, Тоширо да изчезне и от него да не остане никаква следа. В очите на Йеясу Йоритомо можеше да е без опит, но никой никога не е ставал шогун, без да се научи как да опази гърба си.

Йоритомо не желаеше да води държавните дела по този начин, но неговият обсег на действие беше ограничен. Яма-Шита не можеше да бъде свален чрез директен сблъсък. Родът му беше много силен, влиянието му широко разпространено. Йоритомо не можеше да си позволи да допусне авторитетът на шогуната да бъде отхвърлен открито, а алтернативата — въоръжен конфликт — беше неприемлива. Годините на мир под управлението на То-Йота бяха подкопали желанието за големомащабни конфликти. Но това не беше успокоило амбициите. Борбата за власт продължаваше и тайното оръжие, което Хиро Яма-Шита беше обърнал срещу шогуната, беше по-унищожително от най-голямата армия. То се наричаше прогрес.

Яма-Шита беше хитър и безмилостен. Освен това беше и интелигентен и проницателен. При сегашната ситуация на неговите планове трябваше да се противопоставят също толкова непочтени средства. Неподозиращият пратеник, който скоро щеше да препуска на запад, сменявайки конете на всяка пощенска станция по пътя, беше харесал ролята на ръжен. Подходящо сравнение. Йоритомо претегли рисковете и заключи, че единственият начин, по който може да спечели тази игра, е да играе с подправени карти.

Младият шогун не подозираше, че картата, която търси, лежи скрита в горите по западните склонове на планините Ари-гени на Пенсилванското шосе.

Тя представляваше гладен, окъсан и изкалян беглец, въоръжен с нож и примитивна алебарда. Тялото му беше покрито с шарки, които го идентифицираха като мют от Плейнфолк. Но той не беше обикновен мют с израстъци по главата. Костите му бяха добре оформени, кожата върху здравото му тяло бе гладка като кожа на седло, без кръгове и дамги. Зорките му сини очи бяха очи на воин, а не на преследван роб, и всеки добър наблюдател би забелязал, че тъмнокафявата му коса в корените е руса като космите около устата и челюстите му.

Казваше се Стив Брикман, но за разлика от трудолюбивото дълго куче в Херън Пул, което отговаряше на същото име, този беше истинският: 2102–8902 Брикман, С. Р. от Рузвелт/Санта Фе, Ню Мексико: завършил Военновъздушната академия, випуск 2989.

Обучен като планерист, сега Стив беше „мексиканец“, един от избрана група прикрити агенти, командвани от АМЕКСИКО, свръхсекретно поделение, подчинено директно на Генералния президент на федерация Амтрак. Официално той беше мъртъв, убит в акция над територията на Уайоминг. Тази измислена версия не беше съвсем далече от истината. Той наистина беше свален по време на изпълнение на бойна задача над Уайоминг и след това беше на косъм от смъртта много пъти. През една година, наситена с акции, Стив беше изпадал в няколко критични ситуации и беше преживял всякакъв вид трудности.