Читать «Майсторите на желязо» онлайн - страница 50

Тоширо беше обзет от непреодолимо облекчение. Още не беше вън от опасност, но чувстваше, че всичко започва да си отива на мястото.

— Какво мислиш?

— Мисля, че ги хванахме, господарю. — От устните му излезе неискрен смях. — Можете ли да си представите… Искам да кажа, използването на същото име и в двете посоки? Невероятно…

— Тъй… сега какво?

— Трябва да я хванем заедно с двете прислужници, докато конвоят минава през владението на Се-Ико. Както разбирам, вие го смятате за, хм… неутрален!

— Не съвсем. Ако почне нещо, Се-Ико ще чака да види накъде ще тръгне работата, след това ще застане на страната на Яма-Шита.

— Тогава това е най-доброто място. Ще е по-безопасно, след като минат на територията на Мицу-Биши, но те са един от стълбовете на шогуната. Работата ще прилича на нагласена.

— Вярно. А как ти се струва следното? Да ги отвлечем от конвоя, докато минават през територията на Се-Ико, да ги държим една нощ, след това да пресечем границата и да ги пуснем от другата страна. По този начин ще можем да дадем всякакъв юридически отговор, какъвто се окаже необходим.

— С каква цел?

— Скъпи Тоширо, ние не можем да позволим такова беззаконие да остане ненаказано. Аз ще поискам Мицу-Биши да събере тридесет или повече престъпници, облечени като ронини, да им отрежат главите, да ги показват по пътя и ще кажем, че неговите хора са хванали виновниците. Преди някой да може да ги разпита, разбира се.

— Кой ще нападне конвоя?

— Много надеждна група, водена от Нобуро Нака-Джима. Истински професионалист.

— Мога ли да попитам, господарю, той знае ли какво го очаква?

— Още не. Ще уредя среща. Най-удобното място е пощенската станция в Мидири-тана. На юг от Ари-саба. Ти ще трябва да се дегизираш, разбира се. Йеясу ще ти даде фалшиви документи и ще ти обясни всички подробности.

Неприятно изненадан, Тоширо отваряше и затваряше уста като шаран на сухо.

— Н-но…

— Да, знам какво ще кажеш, но реших, че е по-добре да не участват много хора. Затова искам ти лично да ръководиш операцията. В края на краищата тя е твоя. И ако нещо се обърка, ще знам кого да обвиня.

— Н-но, господарю. Ари-саба е…

— Да, далече е — каза Йоритомо. — Затова по-добре тръгвай.

Тоширо допря чело до горното стъпало на верандата, стана, направи според изискването няколко крачки заднишком по пътеката, после се обърна и бързо се отдалечи.

Йоритомо гледа подир него, докато не изчезна зад добре поддържаните храсти. Знаеше, че след като пратеникът възстанови хладнокръвието си, ще изпълни тази задача с обичайната си енергичност и старание. Предположението му за странстващата куртизанка Йоко Ми-Шима вероятно беше правилно. Тоширо имаше нюх за такъв вид ситуации. Въпреки това успехът не беше гарантиран. Рискът беше голям, но си заслужаваше. Ако пратеникът се окажеше прав, Яма-Шита и неговите приятели щяха да бъдат компрометирани сериозно, може би дори фатално, и неговият зет Накане То-Шиба, генералният консул, когото никога не беше обичал особено, щеше да си получи заслуженото.