Читать «Майсторите на желязо» онлайн - страница 49
Патрик Тили
Познат рефрен.
— Не бяхме само ти и аз, Дейв.
— Адски вярно! Набута в това и медицинската шапка и Джинкс!
— Престани. Много други момчета също бяха хванати… а бяха на мили от нас.
— Да, сега и ние можехме да сме на мили! Ако бяхме останали с Малоун, може би все още щяхме да сме на свобода! А ние се набутахме право в ръцете им! Кристо! Шибаният Брикман чакаше да
— Знам — уморено каза Джоди. — Питах го за това. Той каза, че всичко е в името на добра кауза.
— Ха! Този твой приятел…
— Дейв, колко пъти трябва да ти казвам? Той не ми е приятел.
— Така казваш ти. Но ако пътищата ни някога се пресекат отново, кълна се, че ще го пречукам този женкар.
— Надявам се това скоро да стане, Дейв, наистина се надявам. — Джоди се зарови в сламата. „Може би тогава ще престанеш да хленчиш…“
Един пощенски гълъб кацна в гълъбарника на върха на западната кула на шогунския дворец в Йедо и донесе новината за пристигането на Яма-Шита в Кари-варан. Втори потвърди влизането на кораба в пристанището на Пи-саба; трети съобщи за тръгването му за Варимаса-поро. Никой не спомена за някаква необичайна дейност. В написаното с таен код трето писмо се съобщаваше, че две дълги кучета са изпратени със сухопътен конвой до Мин-Орота — един червенокос мъж и една жена — с лице и врат, обезобразени от розов белег. Не се споменаваше за тайнствената Йоко Ми-Шима или някой друг неидентифициран пътник.
Тоширо неспокойно крачеше по каменната тераса покрай външната стена и оглеждаше небето за следващия гълъб. Тъй като пощенските гълъби пристигаха често и от всички части на Ни-Исан, надеждите му най-напред нараснаха, след това спаднаха — пристигащите птици не донесоха новината, която можеше да се отрази благоприятно или катастрофално върху кариерата му.
Положението беше станало критично. Той беше обвинил в предателство двама благородници, най-мощните феодали на страната, беше обвинил втория близък съюзник на То-Йота в нелоялност и в заговор с първия и беше обвинил зетя на шогуна в изневяра и интимни връзки с дълго куче. Ако не успееше да докаже всичките тези твърдения, щеше — ако използваше фраза от древния език на Июни-стейса — много да загази.
Шест мъчителни дни след съобщението за заминаването на Яма-Шита за Варимаса-поро по северния път един пощенски гълъб най-после разпери криле по своя път на запад и донесе светлина в тунела на Тоширо. Съобщението дойде от Пи-саба. Покрита носилка с някоя си Йоко Ми-Шима била записана в конвой, пътуващ по Големия източен път. Волска каруца била резервирана за две виетнамки прислужнички. Таксата за превоза била платена от търговец, свързан с брак с фамилия Ко-Ника. Посоченото местоназначение било Фири, но със същия конвой пътували две дълги кучета за Херън Пул и Мара-бара.
Шогунът подаде малкото листче оризова хартия на Тоширо без коментар и загледа с безстрастно изражение как очите на неговия пратеник жадно поглъщат почти микроскопичния текст.
