Читать «Майсторите на желязо» онлайн - страница 42

Беше строга оценка, но Тоширо беше длъжен да я приеме без възражения. Той се поклони.

— Така работи системата, господарю. Аз съм само канал за информация… не правителствен шпионин.

— Знам, знам. Не оспорвам твоята компетентност. И имам доверие в хората ни по места, но… не съм напълно убеден, че тълкуваш информацията правилно.

— Споделям вашата загриженост, господарю. Но аз мога да посоча имена. Три, ако трябва да съм по-точен. Сигурен съм, че ако ги притиснете, те ще потвърдят, че жената в къщата на генералния консул на езерото е дълго куче. С тъмна коса и сини очи.

— Има ли някакъв начин да стигнем до истината? Нещо малко по-заобиколно например?

— Сещам се за един начин, но той изисква известно организиране и ще трябва да се действа бързо.

— Казвай.

— Нашите хора в Кари-варан и Пи-саба трябва да бъдат предупредени да следят денонощно корабите, когато докарат нова пратка мюти. Трябва да следят всеки, който слиза на брега от тези кораби… това включва и всички пленени дълги кучета. Трябва също да знаем предварително кой е записан да пътува на всеки от конвоите на изток по пътищата.

— Трудно изпълнима задача.

— Вярно, господарю. Но не смятам, че е извън възможностите на шогуната. Нашите основни агенти могат да бъдат предупредени с пощенски гълъби.

— Добре. Нека предположим, че направим всичко това и намерим, че някоя щедра душа е платила транспортните разноски за някоя си „Йоко Ми-Шима“, да речем. После какво?

— Някъде между Пи-саба и Бо-сона конвоят ще има нещастието да е причакан от мародери и… — Тоширо разпери ръце — дамата ще бъде отвлечена. Жалко е, но дори под вашето твърдо управление съществува известна престъпност.

Очите на Йоритомо станаха стоманени.

— Разбираш ли какво искаш?

— Да, господарю. Хората са изложени на смъртна опасност. Но онези, които ще изгубят живота си, ще умрат в служба на шогуна.

— А ако се окаже, че грешиш относно тази жена?

Тоширо покорно наведе глава.

— Тогава несъмнено аз също ще имам честта да направя такава жертва…

— Приемам предложението ти — каза Йоритомо. — Но нека приемем, че си прав. Какво следва след това?

— Нищо, господарю. След като имаме доказателство, че е дълго куче, незабавно вземаме мерки да бъде върната и пусната да продължи предишната си дейност.

Йоритомо се намръщи.

— Почакай малко. Няма ли да я разпиташ?

— Не, господарю. Това ще е фатално. Предполагам, че, хм… ако бъдат хванати, нарушителите на закона няма да признаят, че са били наети от вас.

— Няма възможност…

— Тогава ще стане. Всички знаят, че разюздани банди ронини често нападат конвои с цел грабеж и понякога отвличат високопоставени пътници, за да искат откуп. В този случай те ще решат, че плячката им няма стойност, и ще я пуснат.

— Продължавай…

— И когато дамата бъде върната на предишния й собственик и неговите покровители, те ще я питат какво се е случило и тя ще им каже малкото, което може. А тъй като те всички са участници в измама… и в по-голям заговор… ще бъдат подозрителни към истинския мотив на отвличането. И няма да се доволни от нейната история. Дори могат да не повярват. И ще започнат да търсят доказателство, което сочи към вас, но ако ние не й задаваме никакви въпроси, няма да имат нищо, за което да се заловят. Ще се чудят дали не са разкрити и какво знаете вие, кой ги е издал и… дали приятелката на генералния консул не е на наша страна.