Читать «Майсторите на желязо» онлайн - страница 40

Самураят й даде знак да вдигне капаците. Клиъруотър изпълни нареждането и видя отсечените глави на двамата мюти, които бяха издържали мъчението на колелото. Това само по себе си беше достатъчно лошо, но те не бяха просто обезглавени, те бяха зверски обезобразени.

На Клиъруотър не й бяха чужди нито смъртта, нито насилието, но от проявената към тази нещастна двойка жестокост й приз ля.

Самураят се поклони и каза:

— Господарят Яма-Шита иска да размислиш върху съдбата на твоите мютски приятели. — Натърти на думата „приятели“. — Щом такова нещо може да се случи на онези, които не са направили нищо, за да причинят неудоволствие на господаря, значи съдбата на онези, които го предават, ще бъде наистина ужасна. — После вдигна капаците, удари ги силно и ги пръсна на парчета.

Клиъруотър трепна.

— Никога не трябва да говориш пред никого за това пътуване — продължи самураят. — Нито да разкриеш какво си видяла или с кого си говорила, след като си напуснала къщата на генералния консул Накане То-Шиба. И особено никога не трябва да признаваш, че си виждала господаря Яма-Шита. Ясно ли е?

Клиъруотър покорно кимна и се опита да не гледа овъглените кухини, в които доскоро се бяха намирали очите на двамата млади мюти.

— Да, господарю…

Самураят посочи отсечените глави.

— Нито ти, нито прислужничките няма да докосвате тези глави. Те ще останат тук, открити, на тази масичка, докато не ти бъде наредено да напуснеш кораба. Това ясно ли е, дългокрака развратнице?

— Да, господарю — каза Клиъруотър с наведена глава.

Самураят излезе.

„И се кълна пред Мо-Таун, великата Небесна майка, и пред Талисмана, Тройнонадарения, че смъртта на моите братя и сестри ще бъде отмъстена хилядократно…“

Глава 4

В началото на юни Тоширо Хазе-Гава се завърна от друга мисия за събиране на информация. Шогунът пак го прие в каменната градина. Тоширо започна с доклад за хода на работата в Херън Пул и проблемите, свързани с намиране на подходящ двигател за летящите коне, които се строяха.

Шогунът слушаше с обичайното си внимание, но беше очевидно, че се интересува повече от развитието на отношенията между зет си и най-новия обитател на прочутата му къща на езерото — жената дълго куче.

— Тя вече не е там, господарю.

— Не е там?

Тоширо се поклони пред студения поглед на шогуна.

— Според информацията, която имам, е изчезнала от имението на генералния консул към края на април…

— С други думи, ти ми причини значителна мъка с бедата на моята сестра, без да приведеш нито едно реално доказателство, а сега ми казваш, че е изчезнала грубо каза Йоритомо.

— Хм… не съвсем.

Йоритомо стисна устни.

— Какво трябва да направя, за да науча останалото от тази история… да я тегля от устата ти с ченгел?

Тоширо отново се поклони.

— Към края на април една покрита затворена носилка е отнесла една персона от висок ранг от женски пол до един сухопътен конвой в Нио-поро. Такова поне е било впечатлението, създадено у двамата души, които са могли да я зърнат. Информацията ми идва от жената на началника на конвоя. Според нея въпросната дама е носила маска на куртизанка.