Читать «Майсторите на желязо» онлайн - страница 41

— Продължавай…

— В документите за пътуване е посочено името Йоко Ми-Шима, таксата за пътуване е била платена от един търговец, за който се знае, че има връзка с генералния консул, крайният пункт на пътуването е бил Кари-варан.

— Едно от пристанищата, посещавани от корабите с колела на Яма-Шита. И ти мислиш, че тази жена е била…

— Да.

— Невероятно… Провери ли местните регистри да видиш дали има такава личност, или името е измислено?

— Никога не съм чувал за нея… но това няма голямо значение. И не бих могъл да разпитвам за нея, за да не разкрия играта. Вашият благороден чичо Йеясу може би знае. Говори се, че господарят управител…

— Дааа… — Йоритомо погледна към градината. — Къде е тази човекомаймуна сега?

— На запад. — На езика на майсторите на желязо мютите се наричаха сару — тревни маймуни — и шогунът беше сложил такъв прякор на Яма-Шита.

— Имаме ли дата за връщане?

— Не твърда — отговори Тоширо. — Но капитанът на кораба ми каза, че в Нио-поро бил подготвен кораб да откара един от капитаните на къщата на господаря Мин-Орота във Фири. След около месец в града ще се проведе търг на роби.

— Което означава, че корабите трябва да пристанат в Кари-варан през следващите няколко дни…

— Най-напред в Кари-варан, след това в Пи-саба. Там се разтоварват стоките, които се продават на открития пазар.

— И мислиш, че жената ще бъде на един от тези кораби?

— Да, господарю. Никой друг не е влизал в къщата на езерото. Това само по себе си не е важно, но ако той не очакваше да я види отново, защо генералният консул ще я изпраща опакована като подарък в Кари-варан за своя сметка? Ако искаше да се отърве от нея, щеше да я зарови под най-близкото торище… или да я насече на парчета и да я хвърли на прасетата.

— Прав си. Но ако, както предполагаш, Яма-Шита се е постарал да стои настрана от всичко това… искам да кажа, както ти го разказа, той и Мин-Орота са практически неуязвими… нали?

— Определено изглежда така…

— Тогава защо маймуната ще се компрометира, като взема дългото куче на това пътуване?

— Добър въпрос, господарю. Но зависи какви са били условията на сделката. Тя може би трябва да докладва на племето си… или може би е взела списък с неща за купуване, които са им необходими в Херън Пул. Може да има различни причини. Нека погледнем обективно… рискът е минимален. Вие ми дадохте да разбера, че онова, което става на борда на неговите кораби, е затворена книга…

— Вярно е, че досега никога не сме могли да качим наши хора на тях.

— Тогава при условие, че никой не я хване, когато се качва или слиза от кораба, тя е в безопасност. След като се върне, единствената личност, с която може да бъде свързана, е генералният консул.

— Мммммм… — Йоритомо дръпна бавно долната си устна. — Тази теория е добра, но… нека погледнем честно, приятелю… това е чисто предположение. Не ме разбирай погрешно. Не се опитвам да искам този заговор да изчезне, но досега ти не си ми представил никакво безспорно доказателство. Дори нямаш информация от първа ръка… всичко са само слухове.