Читать «Майсторите на желязо» онлайн - страница 44

Като разсъди, че всички правителствени шпиони ще удвоят бдителността си като се стъмни, Яма-Шита реши, че Клиъруотър трябва да бъде свалена на брега по светло. Още по-добре да бъде първа. Заповяда да я увият с ленти плат и след това да я омотаят във вързоп кожи. Скрит зад една завеса на най-горната палуба, той наблюдаваше как сред обичайната трескава дейност един силен мют пренесе на рамо вързопа по трапа и го хвърли в една ръчна количка. Другите подир него нахвърляха товарите си отгоре и когато количката се напълни, я закараха в един от складовете.

Клиъруотър слушаше гласовете и стъпките. Количката затрака по калдъръмени улици, след това някой пак вдигна вързопа, в който бе скрита. Понесоха я по някакви стълби и отново безцеремонно я хвърлиха, този път на пода. Въпреки дебелия кожен пашкул от удара дъхът й секна. Чу се хлопване на врата и тракане на резе, което показваше, че все още няма да я развържат. Въпреки това тя бе облекчена, че отново е на суша.

Накрая вратата се отвори и тя чу познатите монотонни гласове на Су-шан и Нан-кхе. Те развързаха вързопа и Клиъруотър се огледа. Стаята беше без прозорци, но беше по-голяма и по-добре обзаведена от каютата, която през последните три дни беше споделяла с двете отсечени глави. Беше се мъчила да избягва да ги гледа, но каютата беше толкова малка, че те непрекъснато се натрапваха на погледа й. По време на хранене нямаше спасение: на прислужничките бе наредено да слагат храната й на масата между главите и да чакат, докато не изяде всичко.

Не главите разстройваха Клиъруотър. Коловете с набучени на тях глави бяха обичайна гледка във всяко мютско селище — нали бяха нагледно доказателство за доблестта на воините. Главите на двама облачни воини бяха набучени на колове пред нейната колиба като признание за ролята, която тя беше играла в тяхната гибел. Онова, което й беше трудно да преодолее, беше ужасният начин, по който бяха обезобразени двете жертви. И това на свой ред й напомняше как другите шестима бяха загинали на колелото и жестокия смях, предизвикан от тяхната смърт.

Плейнфолк не убиваха хладнокръвно нито нападаха слаби и беззащитни. Каква чест имаше в това? Воините се биеха само да защитят територията си от съперничещи племена. А мъртвешките лица бяха жестоки като подземните хора. Те бяха еднакви и когато Талисмана дойдеше на света като ангел отмъстител, щяха да имат същата съдба.

И този ден щеше да дойде. Към края на пътуването и дори сега, докато седеше затворена в друга позлатена клетка, Клиъруотър чувстваше, че облачният воин е вече в Ни-Исан. Златният, който беше пленил душата й, беше тук! Близко до мястото, където сега бе тя! Умът й беше уловил слабите вибрации, излъчващи се от неговото присъствие — отражения на силата, която тя беше изляла в тоягата, за да го спаси от очакващите го опасности. Камъните не бяха излъгали. Той се беше върнал със смърт, криеща се в сянката му, и щеше да я отведе върху кървава река.