Читать «Майсторите на желязо» онлайн - страница 39

Вместо да споделят същата ужасна съдба, двама от тримата останали мъже решиха да се хвърлят през борда. Първият — най-близкият до десния край на колелото — изтича с учудващо сигурна крачка по хлъзгавата лопатка и скочи във водата. Изплува за момент, зарита, след това потъна под тежестта на веригите си. Вторият се подхлъзна и падна между подпорните греди, към голямата ос на колелото и кипящия казан долу. Хвана се за една лопатка като подгизнал хамстер, но гредите го смазаха и колелото издигна нагоре вече безжизненото му тяло.

Когато мъжете тръгнаха да скачат във водата, най-близката до левия край на колелото жена се опита да се спаси по същия начин, но точно когато щеше да скочи, изгуби равновесие. Размахала ръце, тя политна към палубата и падна по гръб върху огромната обкована с желязо греда, която движеше колелото. Гръбначният й стълб се пречупи с пукот и през Клиъруотър премина наелектризираща тръпка. В същия миг избраната от нея жена изпищя отчаяно — молеше се някой да й помогне. Беше близко до средата на колелото, но единственият оцелял мъж от дясната й страна беше твърде далеч. Забравила за опасността, най-близката й другарка се пресегна към нея и стисна ръката й. Клиъруотър искаше да успеят. Да намерят сили да се изкачат на върха и да скочат във водата. Не стана — в следващия миг и двете полетяха към смъртта си под колелото.

Яма-Шита даде нова заповед и колелото бързо намали обороти, — после спря; белите ленти заповядаха на двамата изтощени оцелели да слязат долу и като се смееха, започнаха да ги потупват по гърбовете. Оцелелият мъж беше избраният от Клиъруотър. Неочакваното преминаване от садистична бруталност в очевидна симпатия към оцелелите от ужасното мъчение породиха у него и у останалата жива жена огромно объркване и те едва не заплакаха. Шестте въоръжени червени ленти ги подкараха към Яма-Шита, после, по заповед на преводача, обърнаха двойката към Клиъруотър и накараха мютите да коленичат.

— Господарят Яма-Шита иска да знае дали си щастлива да приемеш като дар тези двама роби, които доказаха способността си да оцелеят.

Клиъруотър се поклони на феодала и каза:

— За мен е голяма чест да приема всеки дар — бил той голям или малък — от ръката на благородния господар и ще сторя всичко, което е по силите ми, да бъда достойна за неговата огромна щедрост.

Яма-Шита кимна. Самураят се поклони, после се обърна към Клиъруотър и каза:

— Ще ти ги донесат довечера. — Излая друга неразбираема заповед към червените ленти и махна с ръка на Клиъруотър да стане. Тя пак се поклони на Яма-Шита и после я отведоха в тясната й каюта.

Вечерта, по времето, когато двете прислужници обикновено й носеха нещо за ядене, вратата се отвори, но вместо двете малки тъмнооки жени, Су-шан и Нан-кхе, влезе преводачът, последван от две бели ленти, които носеха кръгли блюда, покрити с куполообразни капаци. Клиъруотър коленичи, както се изискваше в присъствието на самурай. Белите ленти поставиха блюдата на ниската масичка пред нея и се оттеглиха.