Читать «Майсторите на желязо» онлайн - страница 37

Ужасно.

При мисълта да легне с такова отвратително същество Яма-Шита потреперваше. Ако Накане То-Шиба имаше потребност да спи с това долно животно, най-малкото, което трябваше да направи, бе да накара да обръснат тялото й, но дори тогава какво, по дяволите, го караше да я притежава?

Добър въпрос. За нещастие, понеже не обръщаше внимание на историите за мютската магия, Яма-Шита си затваряше очите пред истината: генералният консул не притежаваше Клиъруотър — тя притежаваше него.

Когато корабите минаха през теснините при Нюи-нисо и се насочиха на изток през езерото Ери към Кари-варан, Яма-Шита заповяда да спрат. Осем мюти — четирима мъже и четири жени — бяха докарани с лодка от десните флангови кораби и ги наредиха на кърмата с гръб към дългите, обковани с желязо перки на спрялото да се върти колело. Мютите коленичиха пред Яма-Шита, който стоеше на палубата над тях.

Две червени ленти — въоръжени с мечове служители с ранг по-нисък от самурай — изведоха Клиъруотър на палубата. Лицето й беше скрито зад традиционната червено-тебеширенобяла маска на куртизанка. Главата й беше засенчена от качулката на дълга затворена пелерина, ръцете — покрити от дълги ръкавици. Щом видя Яма-Шита, тя се поклони ниско, после коленичи на една рогозка отляво. С лице към нея на палубата имаше още шест червени ленти; левите им ръце бяха върху дръжките на леко извитите им мечове. Дванадесет бели ленти стояха като стража над затворниците; Яма-Шита беше съпроводен от обичайната си охрана от високопоставени самураи — всичките със свирепи метални маски, които бяха причина мютите да ги кръстят „мъртвешки лица“. Маските, носени от червените и белите ленти, бяха по-скромни, направени от лакирана хартия, като на Клиъруотър, с единствена украса цветна лента, минаваща по средата от челото до брадичката.

По команда от Яма-Шита преводачът му се обърна към Клиъруотър.

— Моят господар иска да избереш един мъж и една жена измежду тези роби.

След няколко болезнени урока тя знаеше, че не трябва да пита защо. Поклони се още веднъж на Яма-Шита и отиде при робите.

Всичките осем мюти изглеждаха безкрайно нещастни. Плаваха вече девет дни и страдаха от морска болест. Клиъруотър също беше страдала в началото, но след това само леко й се гадеше.

Имаше чувството, че ще се случи нещо ужасно. Избра напосоки един млад мъж и една жена, след това се върна на рогозката си. Двамата бяха изведени от редицата и ги накараха да коленичат пред Яма-Шита. И двамата бяха непознати: дрехите им, които биха идентифицирали племенната група — Ши-Карго, Д’Троит, Сан’Пол, М’Уоки — бяха сменени с памучни препаски. Никой от двамата, изглежда, не хранеше надежда да оцелее през следващите няколко минути, но и двамата проявяваха стоицизъм — отличителна черта на Плейнфолк.

Чрез преводача Яма-Шита попита Клиъруотър:

— Най-силните ли избра?

Клиъруотър покорно се поклони.