Читать «Майсторите на желязо» онлайн - страница 233
Патрик Тили
— Бъдете готови! Ще ударя на три. Едно…
Трима стражи джапи, сигурно патрулирали из двора, се втурнаха под свода и затичаха по алеята. Изминаха няколко метра преди умовете им да реагират на онова, което видяха очите им: четирима ренегати, скрити между задната стена и работилниците. Джоди вдигна пистолета си. Келсо покриваше другата страна.
— Две…
Куршумите изсвистяха и тримата паднаха.
Келсо махна на Клиъруотър и Кадилак да тичат след Джоди и хвърли една газова граната в двора.
— Три! — Стив взриви ведрата в клозета на караулното помещение.
Взривът разтърси стените и събори покрива.
Стив взриви караулното помещение по две причини: да елиминира възможната въоръжена намеса оттам и да отвлече вниманието на персонала от работилницата и наземния персонал от двора от четирите самолета в западния край на полето.
Всички бяха объркани, но той искаше да ги обърка още повече. Не можеше да го направи, докато джапите, които тичаха през полето пред работилниците, не се разкарат. Освен петдесетината наземни оператори имаше още толкова персонал от работилницата и двадесетина жени опаковчици от „барутната стая“. Плюс приятели и роднини, промъкнали се, за да виждат по-добре.
Сега виждаха повече, отколкото биха искали. Когато земята под краката им се разтресе и видяха над задната стена на двора да се издига пушек и прах, повечето се спуснаха към трибуната — да помогнат, а може би и за да се спасят.
Клиъруотър, Кадилак, Джоди и Келсо се хвърлиха към Стив, когато той натисна друго копче и взриви шестте заряда, разположени покрай стените.
Взривът пръсна стените, а шестата запалителна граната, която Стив беше прикрепил при пластичния експлозив, избълва лепкав огнен дъжд във всички посоки. Само след секунда дървените стелажи, работните тезгяхи и мертеците от падналите покриви горяха.
— По дяволите! — изруга Келсо. — Този твой план за бягство върши добра работа. Не бих искал да съм тук, когато разберат кой е виновен за всичко това!
Джоди посочи небето на югоизток.
— Тримата идват! Виждаш ли ги?!
— Да. Те са следващите — каза Стив. — Бягайте!
После грабна вързопа от Клиъруотър и хукна напред. Скочиха в канавката, която минаваше покрай полето, и се снишиха. Досега всички, които ги бяха видели, бяха мъртви или много лошо ранени, така че не можеха да ги издадат.
Стигнаха до самолетите и надзърнаха над ръба на канавката. Зад самолетите имаше две колички със стартови ускорители и ракети.
Стив посочи на Келсо неколцината динки, които тичаха като пилета без глави покрай бушуващия огън.
— Мислиш ли, че можеш да ги ликвидираш с осколочна граната оттук?
Келсо прецени разстоянието.
— По-лесно е да го направя иззад количката.
Стив кимна и Келсо изскочи на поляната и затича.
— Мисля, че ни откриха — каза Кадилак.
Стив погледна нагоре. Трите приближаващи се самолета се бяха разделили. Два се спускаха от север; третият беше високо.
„Това трябва да е генералният консул. Да… Той трябва да е.“
Двата самолета бързо направиха завой — точно тогава Келсо се изправи и хвърли първата от двете гранати към паникьосаните динки. От височина само петстотин фута летците не можеше да не ги видят в канавката.
