Читать «Майсторите на желязо» онлайн - страница 231
Патрик Тили
Петте самолета се събраха във формация стрелолист като бели гъски, отлитащи на юг за през зимата. Сега бяха високо във въздуха над езерото и вдясно от войниците на Яма-Шита, готови да започнат маневрата, която щеше да ги отведе в лява спирала около невидимия барабан в небето над трибуната.
На височина две хиляда фута, когато пламнаха и четвъртите ракети, те наведоха десните крила на самолетите и полетяха надолу по кривата на „барабана“, след това се превъртяха на левите крила и се издигнаха от другата страна. Сега формацията приближаваше директно седналите сановници. Двамата мъже гледаха възхитени как петте машини извиват към тях.
Скрит в храстите западно от работилниците, откъдето можеше да вижда всичко, Стив натисна първите пет бутона на мощния портативен предавател, който му бяха изпратили от АМЕКСИКО. Сигналите, всеки с точно определена дължина на вълната, включиха радиоконтролираните детонатори, прикачени към пластичните експлозиви, който Стив беше сложил в самолетите.
Яма-Шита и Мин-Орота замръзнаха от ужас, когато видяха петте летящи коня обгърнати от огнени кълба. Разкъсани на парчета, крехките, покрити с коприна крила и фюзелажи лумнаха в оранжеви пламъци и към претъпканата трибуна полетяха горящи отломки, предшествани от разкъсаните като парцалени кукли тела на летците.
Щом самолетите се взривиха, Келсо се втурна към верандата, хвърли торбата с оръжията и вързопа с дрехи в ръцете на Кадилак и Клиъруотър и кресна:
— Действайте! Бързо!
Джоди, която вече беше заела позиция до банята на западната страна на двора, издърпа халката на газовата граната и я хвърли към наредените покрай стената слуги. Силна струя бял пушек изригна от гранатата и изпълни въздуха с нервнопаралитичен газ. Келсо хвърли още една граната и хукна през двора след Кадилак и Клиъруотър.
Също като всички други, слугите бяха втрещени от гледката в небето, но тъпият взрив на първата газова граната привлече вниманието на две прислужнички. Те прегърнаха децата си и се обърнаха — и видяха бял пушек, видяха бившия си господар да тича през двора и червенокосия роб зад него да хвърля към тях нещо, приличащо на камък.
Докато тичаха към работилниците, Джоди и Келсо чуха пронизителните писъци на жените. Нямаше значение. Всички пищяха и крещяха. Когато най-близките войници стигнаха до градинската стена, никой от слугите не беше в състояние да им каже нещо — а и на войниците вече не им достигаше дъх.
Стив тъкмо щеше да натисне копчетата, които щяха да разрушат въздушната акробатика на формацията, когато самолетът, на който беше генералният консул На-кане, се върна от полета над Ба-сатана и започна да кръжи над официалната резиденция и правителственото имение. Консулът не беше променил мнението си относно летенето, но — преодолял началния ужас — беше очарован от новата гледка към света. Очите му бяха втренчени в по-големия от двата острова в езерото, който сега беше почти директно под него.
