Читать «Майсторите на желязо» онлайн - страница 232

Всичко изглеждаше толкова малко! Но то беше там долу, в лятната къща, където беше прекарал най-незабравимите часове от живота си в ръцете на тайната си любовница; красивата чужденка, която притежаваше най-редкия дар — гладко, сладко, ухаещо, окосмено, където трябва тяло. Мисълта за следващото му посещение при нея го изпълни с приятно очакване; разбирането, че то може би ще е последно, внесе горчивина в приятното чувство. Той нямаше представа, че не нейната смърт наближава, а неговата.

Самолетът му, следван от двата ескортиращи го самолета, тъкмо се насочваше към Херън Пул, когато Стив взриви първите пет самолета. Пилотът на консула видя огнените кълба, замаха като обезумял с две ръце и успя да привлече вниманието на ескортиращите самолети. Те се приближиха до него, крилата им почти се допряха. Водещият летец напразно крещеше на колегите си и сочеше над носа. Двамата други летци му махнаха, че са разбрали. Летецът на консула даде сигнал да запалят последните ракети и ги поведе към летището.

Тоширо Хазе-Гава се мъчеше да укроти непокорния си кон. Той също беше слисан от неочакваното взривяване на петте летящи коня, но тъй като ударът беше насочен срещу известни врагове на държавата, не беше обзет от общото чувство на ужас. Онова, което го разтърси, беше безсърдечната ефективност на Брикман. Освен за това му беше трудно да мисли за нещо друго, освен как да остане на седлото и да се държи с необходимото достойнство сред почти пълния хаос, обхванал зрителите на трибуната и войската от двете й страни.

При липсата на всякакви заповеди отгоре офицерите крещяха на войниците да не развалят строя и гледаха към небето, за да се предпазят от падащите горящи отломки. Останалото без крака тяло на един от пилотите удари с отвратителен глух звук земята само на няколко крачки от изправилия се на задните си крака кон на пратеника. Той дръпна свирепо юздите на коня и стовари камшика си върху врата му, когато една метална касета от пускови ракети полетя надолу като откъсната от буря керемида и покоси няколко от войниците на Мин-Орота, като обезглави един пехотинец и повали още петима-шестима. Останалите се разбягаха.

В същата секунда Клиъруотър, Кадилак, Джоди и Келсо стигнаха оградения двор и спряха да си поемат дъх в прохода между стената и първата работилница. Джоди погледна пред свода, след това изтича през алеята и погледна през пролуката на другата страна.

Двамата с Келсо бяха свързани със Стив с джобни радиостанции със слушалка в ухото и микрофони на гърлото.

— Стив! На задната порта сме. Никакъв проблем досега!