Читать «Майсторите на желязо» онлайн - страница 221

Мисълта за пушките накара Стив да отиде до скривалището под пода, където беше скрил пистолетите и гранатите, пуснати от АМЕКСИКО в езерото.

Отмести една от рогозките, вдигна дъските на пода и махна сгънатата отдолу покривка. Под нея имаше четири многозарядни въздушни пистолета с резервни пълнители и бутилки с въздух, осколочни гранати, димки и гранати с газ. Стив и Джоди не бяха виждали такива, но според Келсо при едно вдишване било все едно че те е ударил бизон в гърдите. Газът очевидно атакуваше нервите, мускулите или нещо друго, което контролира дихателната система, и причиняваше болезнено схващане на белите дробове и гърлото.

Димките не увреждаха здравето, но докато от другите гранати можеш поне да се опиташ да се скриеш, тези малки чудовища се промъкваха навсякъде — затова от АМЕКСИКО предвидливо бяха включили пет противогаза с химически филтри.

Звукът на тръбите и барабаните стана по-силен и Кадилак каза:

— Идват…

И тогава вратата се отвори. Двете прислужнички, с които Стив и Кадилак се бяха къпали, влязоха със странна прегърбена походка, поклониха се на Кадилак и изписукаха:

— Имате важно посещение!

И паднаха на колене. В стаята влезе Тоширо Хазе-Гава, придружен от няколко джапи.

Щом видяха въоръжените самураи, Кадилак, Джоди и Келсо паднаха на колене.

Стив, който вече си беше на колене, внимателно затвори капака на скривалището и се изправи.

— Много мило от ваша страна, че наминахте. — Търсеше си белята, но изобщо не го беше еня.

Ръката на пратеника стисна дръжката на меча.

— Чувам, че има промяна на плана — каза той през зъби.

— За генералния консул ли говорим?

— Да.

— Какво е станало? Да не би да не дойде?

— Ще дойде. И дори е доволен.

— Значи всичко е наред.

— Уговорката не беше такава, Брикман. Ти знаеш какви са желанията на моя клиент. Той трябва да е във въздуха. Така, както бях аз.

— Е, поради обстоятелства извън нашия контрол, няма да стане точно така. Но не се тревожете, той все пак ще лети.

— И как?

— Не мога да ви обясня в момента. А и няма да го разберете. Но тъй като вашите приятели няма да ми разрешат да летя, ще трябва да използвам прибор, захранван от тъмна светлина. Става ли? Единственото, което мога да ви кажа, е, че няма да бъдете разочарован. И на мен няма да ми се наложи да обяснявам как случайно съм изгубил един много важен пътник. — Той вдигна рамене. — Така че това устройва чудесно и двама ни.

— Ох, Брикман… — въздъхна Тоширо.

— Да — каза Стив. — Знам как се чувствате. Но защо да проваляме цялото удоволствие?