Читать «Кървавата река» онлайн - страница 85

Клиъруотър замахна напред и нагоре — показалците й сочеха двата приближаващи се самолета — и от устата й излезе пронизителен виещ вик — знак за изригване на повеля от устните й. Нечовешки, неземен звук, невъзможен за описване. Спиращ сърцето, изсушаващ вътрешностите, пронизващ мозъка. Звук, който оставяше неизличима следа в умовете на всички, които са го чули, превръщащ костите в желе и кръвта във вода.

Както беше научила в Ни-Исан, тя можеше да влезе в ума на друг само ако той е отворена врата, но не беше нужно да се търси врата у онези, които жадуваха за кръв и чиито инстинкти за убиване бяха насочени срещу нея, или онези, които беше избрала да защити. Енергията, която подхранваше тяхната омраза, действаше като проводник за нейната сила, засмукваше я в самото сърце на тяхното същество.

Същата лудост, която беше обхванала съвипускника на Стив Фазети над горите на Уайоминг и го беше накарала да се обърне срещу своя съекипник Нейлър, сега обзе Марк Ридъл, който летеше зад Шийла Крей. Той включи лазерния си далекомер, докара червената точка върху фюзелажа на скайхока на Крей и стреля. Поразеният самолет се преобърна надясно и полетя надолу с носа напред.

Ридъл не погледна втори път. В ума му имаше само една мисъл. Той трябваше да защити живота на онези долу от своите подведени другари. Спусна се стръмно надясно, атакува успешно водещия скайхока, след това се обърна към четвъртия самолет, пилотиран от приятеля му Есекс, и полетя право към него с неизразим възторг.

Радък, който беше изтичал да затвори чувала на Джоди върху шасито, замръзна с широко отворена уста и очи. Размерът на бедствието, неговата необяснима природа и бързината, с която се случи, го оставиха безмълвен.

Джоди, измъкнала глава навреме да види как трите самолета падат, споделяше ужаса и мъката, но тя вече познаваше разрушителните сили на мютските повелители и позна почерка на Клиъруотър. Нямаше смисъл да се опитва да обяснява на Радък какво се е случило. А и нямаше време.

— Не си прави труда да дърпаш ципа! — викна тя. — Излитай преди небето да е паднало върху ни.

Радък не се нуждаеше от повече убеждаване. Той скочи в кабината, затвори капака и отвори широко дроселовата клапа.

Скайхокът на Гас Уайт се плъзгаше по снега пред тях. Джоди видя как той се отлепи и полетя стръмно нагоре с Келсо, завързан от дясната страна. Секунда или две по-късно те също бяха във въздуха. Чудесно, жизнерадостно чувство.

Успяхме, Дейв. Връщаме се у дома…

Малко след това Хартман получи новината за успешното евакуиране и неочакваната загуба на четирите ескортиращи скайхока. Той благодари на двамата пилоти за тяхната роля в операцията по евакуиране и им пожела безопасен обратен полет. Като командир на ешелона Хартман знаеше някои неща за повелителите, но темата за тях и мютската магия се дискутираше шепнешком, и то само с равни.

Нямаше сигурно доказателство за съществуване на такива хора нито имаше логическо или дори правдоподобно обяснение откъде идва тяхната сила, но никой не можеше да отрече, че от време на време срещу силите на Федерацията беше изпращана някаква ужасяваща разрушителна сила, несвързана с природни явления. Срещу „Дамата“ също. В Уайоминг и сега тук. Сила, която можеше да влияе върху умовете и да призовава буря от ясно небе.