Читать «Кървавата река» онлайн - страница 87

Когато и последният човек се качи, тумбестата рампа на вагона зад летателния вагон се затвори. Скайхокът на Гас Уайт също беше свален в хангара, след това правоъгълната дупка на летателната палуба се затвори. Останалите пилоти и другите членове на екипажа се струпаха около Гас и Радък и заслушаха внимателно разказа им как цялата операция едва не се провалила. Хармър, строгият лейтенант от Пуебло, трепереше от гняв. Ако неговото искане да изведе хората си беше прието, сега там щяха да лежат изкормени и потънали в кръв диваци вместо момчета в синьо.

В санитарния вагон екипът на хирурга капитан Кийвър провери дали Келсо е още жив и изслуша рапорта за предполагаемите му рани. Кийвър реши да направи визуален преглед, последван от цялостно сонарно сканиране, и нареди на лекарите да свалят коланите, които държаха Келсо към люка, и да разрежат кожите и термоодеялата около потрошеното му тяло.

Джоди и Макдонъл слязоха от количката и влязоха в командния вагон. Бакстър, първият оперативен офицер, слезе по стълбата от „седлото“.

— Командирът горе ли е? — попита Макдонъл.

— Да. Ще слезе лично. — Бакстър подаде ръка на Джоди. — Отдавна не съм те виждал. Как се чувстваш?

— На борда? Малко странно, но… с всяка минута по-добре.

— Какво е станало с лицето ти?

Джоди пипна обезобразяващия розов белег, който минаваше по лявата страна на лицето и врата й, и отвърна с крива усмивка:

— Получих го, когато целунах „Дамата“ за довиждане. Надявам се посрещането у дома да е по-малко болезнено.

Бакстър кимна с безразличие и се обърна към Макдонъл.

— Влизайте. Всичко е готово. Аз отивам при моите момчета в летателния вагон.

Макдонъл и Джоди влязоха в личната квартира на Хартман. До две съвсем нови кърпи на леглото имаше чиста планеристка униформа.

— Добре, събличай се.

— Да се съблека?

— Чу какво казах. Не можем да те представим пред Стареца в такъв вид. Хайде. Сваляй тези вонящи боклуци от гърба си и влизай под душа.

Джоди изглеждаше сконфузена.

— Аз… аз… не мога! — Тя се хвана за челото. Чувстваше се сякаш някой е забил в мозъка й нажежен до червено нож.

— Казан, казах да се съблечеш! — Той я хвана за раменете и я разтърси грубо. — Какви са тия глупости, по дяволите?!

Болката в главата й стана непоносима. Джоди се отдръпна и изръмжа като хваната натясно планинска котка.

— Махни си ръцете от мен, мръснико! — Дясната й ръка посегна към бойния нож, завързан за бедрото й. — Само да ме пипнеш и ще те убия!

Умственият радар на Макдонъл регистрира тревожно ехо. Имаше нещо много погрешно и то изискваше незабавно действие. Със страхотен удар той я събори в безсъзнание преди тя извади ножа от ножницата. Когато се наведе над свитото тяло, усети, че зад него има някой, и се обърна. На вратата стоеше Хартман.

— Колко видяхте от това?

— Достатъчно. — Хартман пристъпи напред и също се наведе. — Какво става, Бък?

— Не знам, сър. Но имам чувството, че сме в голяма беда. — Докато говореше, той започна да разпаря кожените дрехи на Джоди. Стигна до мръсната сиво-синя памучна туника, която тя носеше като робиня в Ни-Исан, разтвори я и видя нещо, което изглеждаше като квадратен дървен клин под пояса около кръста й. Само че в това парче дърво имаше скрит радиодетонатор.