Читать «Кървавата река» онлайн - страница 83
Патрик Тили
— Надявам се да не е сериозен. — Кадилак се обърна, видя един от воините Коджак по-навътре в гората, на около петдесетина метра вляво, вдигна лявата си ръка и замахна бързо, сякаш сече.
Мютът прие сигнала и постави пръсти пред устата си. Пронизителен писък на ужас на малко животно, хванато в челюстта на хищник с остри зъби, за миг прониза тишината. Не силен, но смразяващ.
Стреснат, Стив се претърколи в снега.
— Какво беше това, по дяволите?
Кадилак се премести до него.
— Някакво животинче завършва живота си по неприятен начин. Ще ми дадеш ли…
— Разбира се. — Стив сложи далекогледа в протегнатата ръка на мюта.
Когато Радък се върна с двата предпазни колана, въздухът около самолета на Гас беше пронизан от доста различен, но също толкова смразяващ звук.
— Какво ста…
Гас скочи, сякаш е ударен от ток на електрическия стол.
— Мамка му! — Той извади пистолета си и клекна да се предпази.
Радък също се снижи.
— Виждаш ли ги!? Виждаш ли ги!? Къде са по дяволите?
Джоди коленичи до тях.
— Не се паникьосвайте, момчета. Далече са.
— Откъде знаеш!?
— Мютите обикновено не пропускат. Ако бяха близко, тази стрела щеше да прониже и трима ни. — Джоди погледна забитата стрела и извади радиостанцията си. — Блу Четири, тук Сноу Бърд. Помощ. Обстрелват ни с арбалети. Броят на враговете е неизвестен. Оценена далечина — хиляда метра от нас. Гледай червена ракета за посоката. Край!
Джоди даде радиостанцията на Гас, бързо зареди червена ракета в плоския ракетен пистолет, подпря ръце на фюзелажа над стрелата и изстреля ракетата към далечната линия дървета. Разстоянието не беше хиляда метра, а хиляда триста двадесет и пет. Беше отишла там с Брикман и другите да остави фалшиви следи през нощта и на връщане механично беше преброила крачките си. Червената ракета беше насочена право към точката, където ги беше видяла последния път. Джоди дори не можеше да си представи какво се е объркало, но вече не можеше да направи нищо, за да защити Брикман. Щом диваците бяха решили да ги нападнат, изборът беше съвсем прост.
— Дойде оттам! — извика Гас и включи радиостанцията. — Блу Четири, тук Граунд Хог Едно. Врагът ни обстрелва! Какво чакате? Стреляйте по тия негодници!
— Идваме, Граунд Хог Едно. Край.
Джоди изстреля втора червена ракета към десния край на гората; четирите кръжащи самолета се разделиха на двойки и се спуснаха към невидимите цели.
Радък я хвана за рамото.
— Отиди при моя самолет и свали шасито. Можеш ли да го направиш… и да влезеш в чувала?