Читать «Кървавата река» онлайн - страница 59

— Да… права си — промърмори Стив. — Но пък в този сняг е трудно да ги открият. Ако обаче са ги открили, ще знаят, че сме тук. Днес видяхме само един самолет, но е възможно да патрулира цялото въздушно отделение.

— Мислиш ли, че ни е видял?

— Не знам. Наоколо има много следи, нашите и на мютите. Но това няма значение, защото освен ако някой не сложи надпис до нашите, няма начин да се установи разликата.

— Мислиш ли, че ще се върнат? Имам предвид самолетите?

— Да. Длъжни са. Само правя предположение, но като имам предвид часа от деня и факта’, че този летеше на запад, мисля, че вече се прибират. Така че къде мислиш се намира „Дамата“ — оттатък Мисисипи?

— Звучи основателно…

Двамата разгледаха картата. Река Мисисипи не беше нанесена. Левият край на картата стигаше до Джолиет, Илиной.

— Страхотно… — Стив погледна Джоди. — Не вярвам Хартман да прекара войници през водата. Географията ми е малко мъглява, но мисля, че трябва да сме на около сто, може би сто и петдесет мили от реката.

Джоди изглади смачканата карта.

— Най-малко…

— Е, ти го познаваш по-добре от мен, но аз не виждам как Хартман ще изпрати бойно отделение толкова далеч без подходяща подкрепа… нали?

— Прав си. — Джоди захапа долната си устна. — Така че… какво става сега?

— За момента нищо. Ще останем в укритието, докато не разберем какво споразумение са успели да постигнат Кадилак и Клиъруотър.

— Ами ако няма споразумение? Какво ще правим, ако не се върнат след два дни както казаха? Докога ще чакаме тук… вечно?

Стив въздъхна нетърпеливо.

— Джоди, ако няма споразумение, съвсем скоро ще научим. Воините Коджак ще се изсипят върху нас.

Джоди прие тази непривлекателна перспектива със замислено кимване, после каза:

— Позволи ми да ти направя едно предложение. Ти си бил изпратен да върнеш тези интелигентни мюти. Добре. С известна помощ от Дейв и мен ти ги изкара от Ни-Исан. Но сега те изчезнаха… и може би няма да се върнат. Така че преди да се окажем в беда, без да можем да направим нищо, предлагам да захвърлим всичко и да се присъединим към „Дамата“.

Стив я погледна недоумяващо.

— Луда ли си?

— Брикман, бъди реалист. Какъв шанс имаме тук?

— Същият както всеки друг! Ти си преживяла една зима. Можеш да преживееш още една.

— Миналата година аз бях една от деветдесетте ренегати в добре организирана група. Ръководена от Малоун, не забравяй.

— Едва ли мога да го забравя. — В смеха на Стив имаше горчива нотка. — Но не съм забравил, че той успя да загуби тридесет нарушители, включително теб и Дейв. Добър организатор!

— Е, добре, той също прави грешки. Но той разбра твоя номер за нула време.

— Да, вярно. Той…

Джоди понижи глас.

— Искам да кажа, че бях с хора като мен. Не вярвам на онези мюти, с които твоите двама нормални се опитват да се договорят. Както казах, тези диваци скоро ще разберат, че аз не съм от тях, но дори да има някакъв начин това да не стане, аз не съм готова да дойда с вас, ако това означава да изоставя Дейв.