Читать «Кървавата река» онлайн - страница 58

Тя излезе да го посрещне.

— Лош ден, а?

— Да. — Той потри нараненото си бедро. — Видях всякакви животни, но или бяха много бързи, или много далеч.

— Няма значение, винаги можем да отворим… — Джоди млъкна, защото Стив вдигна глава към нещо в небето.

Тя погледна натам, видя синьо-сиво петно и бързо фокусира далекогледа върху него. Размазаният образ се превърна в самолет с прави крила, боядисан в стандартния за Федерацията син цвят; летеше директно към тях.

Когато видя знака в края на бялото крило, Джоди ахна.

— Не мога да повярвам… Стив! Погледни! От „Дамата“ е!

Преди да падне със самолета си от ешелона по време на сражението в река Нау енд Ден Джоди беше член на екипажа на „Дамата“ вече пет години, като се бе издигнала от планерист до командир на звено. — Кристо! Какъв късмет! Разбираш ли какво означава това?

Стив, който беше служил само три месеца преди да бъде свален, не сподели радостта й. Погледна през далекогледа и изсумтя:

— Ха, късмет! Този самолет горе е от новите модели, за които ти казвах.

Стив я издърпа под прикритието на боровете, където бяха направили лагера.

Келсо, изглежда, спеше. Стив дръпна Джоди да се свият в снега и вдигна предупреждаващо пръст.

— Мълчи и не мърдай!

Джоди сграбчи лявото му рамо с две ръце и го разтърси развълнувана.

— Слушай! Ако Хартман и Голямото Д са все още на борда, няма да има никакъв проблем! Ако мога да установя контакт с тях и да се върна на борда, мога да обясня станалото с мен!

— И?

— Брикман! Аз изкарах с тези хора пет години на повърхността! Ако те свидетелстват в моя полза, ще имам по-голям шанс за справедлива присъда от съвета на оценителите! Мога да бъда възстановена!

— Те искат да си мислиш точно това — каза Стив. — За Бога, Джоди! Федерацията има поне двадесет ешелона на повърхността. Съвпадение ли е според теб, че този самолет просто случайно е от „Дамата“?

Вълнението на Джоди моментално изчезна.

— Това е първият случай, доколкото знам, когато един ешелон извършва офанзива през това време на годината. Но с изключение на това фактът, че точно „Дамата“ обикаля наоколо, не ме поразява като нещо особено злокобно.

— Наистина ли? За какво мислиш са дошли тук?

— На лов за мюти, за какво друго? Сам виждаш, че наоколо има много.

— Стига, Джоди. Ти си умно момиче. Онзи човек горе търси нас!

— Това пък откъде го измисли?

— Какво ти става? Да не би мозъкът ти да е премръзнал? Когато онази маймуна Сайд-Уиндър се е събудила и е открила, че сме изчезнали, той е разбрал накъде сме се насочили…

— Откъде?

— От мен. Като истински глупак, аз му казах! А онези двама пилоти са знаели докъде можем да стигнем с останалото в резервоарите гориво! — Стив поклати глава и изруга. — Трябваше да ги застреляме… — Очите му станаха сурови. — Келсо искаше…

— Знам. Аз го спрях.

— Голяма грешка. Но все пак наградата за най-голям глупак се пада на мен. Трябваше да изгорим скайрайдърите, вместо да ги оставим да стоят там като двойка пътепоказатели.

— Без телата вътре това нямаше да излъже никого за дълго. И макар никога да не съм летяла с нещо, което не се захранва с батерии, предполагам, че самолетите с празни резервоари не биха се запалили, освен ако някой не натрупа под тях цяла клада.