Читать «Кървавата река» онлайн - страница 57

Докато двамата с Клиъруотър тичаха на север с ескортиращите ги воини, Кадилак видя двата патрулиращи скайхока да минават над тях. За момент мютите спряха и загледаха с отворена уста стрелолистите. Няколко воини насочиха арбалетите си, но Кадилак им викна да не хабят ценните стрели — самолетите бяха много високо, за да могат да пронижат кожите им.

От контактите с другите мюти в търговския пункт племето Коджак знаеше за стрелолистите и че тяхната поява предвещава появяването на някоя от ужасните железни змии, но до този момент на изток от Мисисипи не се бяха появявали стрелолисти. Това само по себе си беше учудващо, но какво търсеха те тук по време на Бялата смърт, когато, според Ши-Карго, железните змии — нахранили се с кръвта на Плейнфолк — изпълзяваха обратно в леговищата си под пустините на юг?

Водачът на хайката, Дет Лепард, махна на колоната да продължи. Стиснала зъби, но без да се оплаква — използваше душевните сили, които мютите притежаваха да блокират болката — Клиъруотър продължи да тича наравно с всички. До нея Кадилак със задоволство откри, че въпреки липсата на практика не се задъхва.

Поглеждаше нагоре от време на време и видя как двата самолета — поддържаха курс на изток — се превърнаха в мънички точици и скоро изчезнаха в синьото небе. Кадилак вярваше, че знае защо са тук, но моментът не беше подходящ да говори за такива неща.

По пътя към района на търсене патрулът на Гас Уайт съгледа шепа хора и движение на земята. И четиримата пилоти много искаха да стрелят по тях, но пластмасовите намордници, монтирани на картечниците им, щяха да издадат всеки, опитал се да наруши заповедта да не се стреля.

След като не успяха да открият следи от разбити скайрайдъри в определеното им време, Гас нареди на другите да се върнат на „Дамата“ и продължи да търси, докато не му остана гориво само колкото да се върне. Тайно се надяваше да открие поне единия самолет и по този начин да припише цялата заслуга на себе си. Не успя да намери нищо, но си тръгна назад доволен, че допълнителното му усилие няма да остане незабелязано от офицерите.

Включи се в радиолъча на „Дамата“ и постепенно се спусна на височина две хиляди фута, за да огледа по-отблизо покритата със сняг повърхност.

Веднага щом Келсо беше настанен под боровете, Стив остави Джоди при него и излезе с два пистолета с надеждата да набави прясно месо. През времето, прекарано на повърхността, и Джоди, и Келсо бяха преодолели отвращението, което имаха всички трекери към истинската храна — трудна задача за човек, израснал на диета от попара от синтезирана соя.

Стив обеща да се върне след час, но минаха близо два часа преди Джоди да го види през далекогледа. Облекчението й от завръщането му беше примесено с разочарование, когато видя, че е с празни ръце.