Читать «Кървавата река» онлайн - страница 209

Кадилак махна с ръка и мина покрай Стив.

— Стой! — заповяда Клиъруотър.

— Може би си прав да не ми вярваш — продължи Стив. — Определено, когато се отнася за теб. Отдавна чувствам, че ти го дължа, първо, задето ми спаси живота, и второ, задето на два пъти аз ти измъквах задника от огъня. Не защото исках, а защото трябваше да го направя. Ако не беше заради Клиъруотър и Мистър Сноу, отдавна щях да те изоставя.

— Така ли? Щял си да изоставиш мен? Ако не беше споразумението, което направих с Коджак, главата ти щеше да е на кол пред техните колиби! Кой видя, че идва корабът с колела? Кой предложи най-добрата идея как да се качим на него?

— Да. И след като го направихме, ти провали всичко, като си изтърва нервите! Провали се при най-елементарния трик! Кой щеше да храни сега рибите, ако не го бях извадил на брега?

Устата на Кадилак трепна — той се мъчеше да овладее гнева си.

— Не ти дължа нищо, Брикман! Моите хора изплатиха десетократно този дълг и онова, което те не ти дадоха, ти си го взе сам. Спасяването на змийската ти кожа беше най-лошото нещо, което съм направил през живота си.

— Да. И знаеш ли защо? Защото накрая се изправи пред истинска конкуренция… вместо пред онези диваци с провиснали джуки, които са те слушали толкова години!

Клиъруотър хвана Кадилак, за да не му позволи да си извади ножа.

Стив продължи да му се присмива.

— Знаеш ли какъв ти е проблемът? Не можеш да ми простиш, че те извлякох от уютната ти дупка в Херън Пул, където можеше да обръщаш шише подир шише със саке и да се въргаляш с разни робини с дръпнати очи. Какви сладки малки мацки! Ти беше толкова зает с удоволствия, та не можа да видиш, че е само въпрос на време кога ще бутнат бурето под краката ти. Мислеше се за голям началник. А кой ти даде работа?! Аз! Ти никога не си имал нито една оригинална идея през целия си скапан живот! Всичко в главата ти, което заслужава да се знае, беше откраднато от мен! Всичко, което си знаел преди това, ти е било дадено от Мистър Сноу, и всички онези японски истории бяха глупости! — Той се засмя презрително, преди да нанесе унищожителния удар. — Искаш истината? Добре, ето я и нея, приятелю. Имаш посредствен ум с посредствени идеи. Мислиш се за роден да водиш Избраните? Аз не бих ти поверил да отговаряш и за купчина бизонски лайна!

Клиъруотър видя Малоун да се изкачва по склона към тях. Няколко ренегати го следваха. Тя застана пред Кадилак и се опита да предотврати боя, преди да е дошъл Малоун.

— Чуйте ме! Нека вятърът отнесе казаните гневни думи. Не им отговаряйте с остро желязо!

Думите й останаха без внимание. Те можеха да са кръвни братя, но обидите бяха твърде тежки, за да могат да се понесат. За тях трябваше да се отмъсти! Кадилак изрева гневно и острието на ножа му блесна като сребърен бял огън в светлината на следобедното слънце.

Стив измъкна бойния си нож и се приготви да отбие първата атака на противника си.

Клиъруотър се обърна към Малоун.

— Моля…

Той вдигна ръце.

— По дяволите. Не знам за какво е този спор, но ако искат да се колят, да си се колят.