Читать «Кървавата река» онлайн - страница 208
Патрик Тили
— Хитро. Трябва да го запомня. — Стив се обърна към Клиъруотър. — И той ме нарича лицемерен кучи син!
— Как можеш ти, подземен човек, който не вярва в нищо, да разбереш какво имат предвид Плейнфолк под чест и кураж?
— Правя всичко, каквото мога. Което не може да се каже за теб. — Тези думи бяха последвани почти веднага от: „Пиян безделник“, но Стив успя да спре езика си навреме.
— Тогава разбери едно! М’Колите
— Да, знам. Прегрятата пара е истински убиец. Но вие вече знаете това. И имате сто пушки! Никой… дори и М’Колите, които са известни с храбростта си… не може да има успех, ако атакува
Кадилак не помръдна. Гласът му изведнъж стана студен.
— Няма начин, Брикман. Няма начин да накараш мен или Клиъруотър, или някой от моя народ да нападнем „Ред Ривър“, за да освободим сестра ти!
— Кристофър Кълъмбъс! Тя не е
— Но е главната…
Стив се обърна към Клиъруотър.
— Говори му, моля те! Накарай го да разбере. — Тя не отговори. Той пак се обърна към Кадилак. — Трябва да го направим, Кади. Може никога да нямаме друга такава възможност!
— Нито пък твоите господари…
Стив се намръщи.
— Какво искаш да кажеш?
Кадилак се засмя злобно.
— Не ми играй игрички, Брикман. Защо мислиш сестра ти е на желязната змия?
— Нали си по-умен. Ти ми кажи.
— Тя е примамката на кукичката! И ти или ще се опиташ да я освободиш, или… — Кадилак видя предупреждаващия поглед на Клиъруотър.
— Или какво? Хайде, да чуем.
— Или ще ни продадеш на реката. — Гласът на Кадилак беше тих, но очите му не се откъсваха от очите на Стив.
— Разбирам. Мислиш, че са я докарали тук да упражни натиск върху мен.
— Можеш ли да измислиш по-добра причина? — Предизвикателният тон отговаряше на погледа му. — Ти не се ли върна за това? Съгласил си се да се опиташ да ни хванеш, защото са щели да я убият, ако откажеш!
— С други думи, въпреки всичко, през което преминахме досега, ти
Кадилак помисли над отговора си.
— Нека ти кажа последната си дума, Брикман. Мисля, че ти сам не си вярваш.
— Що за отговор е пък това?
— Единственият, който ще получиш. Ти често се отнасяш така с мен. Сега мога ли вече да се изкъпя?
— Да, мисля, че трябва — каза Клиъруотър. — Време е и двамата да се поохладите. Иначе няма да стигнем доникъде.
— Напротив — отсече Стив. — Време е да изясним нещата. — Той посочи Кадилак. — Искам да знам какво всъщност изкарва този човек от кожата му? Не понася конкуренцията? Иска всички да се оттеглим и да го оставим той да ръководи? Е, няма да стане. — Беше възможност да отмъсти на Кадилак. — Първото място трябва да се спечели, амиго. Трябва да си по-добър от всички. По-силен, по-подъл, по-умен…