Читать «Кървавата река» онлайн - страница 207

Към пладне Стив се върна по ската и намери Клиъруотър коленичила до огъня да готви на Кадилак. Великият кормчия беше седнал на една скала наблизо и гледаше мрачно в пространството. Не усети приближаването на Стив.

Стив и Клиъруотър се спогледаха. Малкото буренце беше до Кадилак. Празно. Стив го погледна, след това насочи въпросителен поглед над огъня към Клиъруотър. Очите й го молеха да внимава.

Стив отиде при Кадилак и му съобщи новината за Роз. Нямаше представа как ще реагира мютът, но очакваше да прояви поне някакъв интерес. Онова, което получи като отговор, беше подигравателен, войнствен смях. Стив го пропусна покрай ушите си и по очите му се опита да разбере какво става. Мютът не беше пиян, но беше пил.

Стив опита още веднъж.

— Не разбираш ли какво означава това? Тя е навън! Тук, горе, в реалния свят!

— И какво?

— Това е пролуката, която търсех! Ако намерим начин да я измъкнем от ешелона…

Кадилак слезе от скалата и тръгна надолу по ската.

— И как точно предлагаш да го направим?

— Още не съм го измислил. Но трябва да има начин. Ако Малоун и неговите хора се споразумеят с М’Кол…

— Кади! Месото ти е готово! — прекъсна го Клиъруотър.

— По-късно! Отивам до реката да се изкъпя.

Стив го хвана за ръката.

— Остави къпането. Това е важно!

— За теб може би. Но не и за мен. Тези отчаяни хора са твои приятели, Брикман. Искаш да работиш с тях? Чудесно! Но не намесвай моите хора в това. Няма да стане.

Усетила зараждането на поредния спор, Клиъруотър отиде при тях.

— Я почакайте. Просто ме чуйте, моля ви! Знам, че изглежда налудничаво, но… — Стив вдигна ръка да попречи на Кадилак да го прекъсне — … да предположим, че намерим начин и успеем да пленим един ешелон. За М’Колите това няма да е повече от куп боклуци. Но с помощта на тези хора можем наистина да го използваме. Можете ли да си представите колко изгодно ще е за нас?

Кадилак изсумтя иронично.

— Мечта, породена от лула с трева! Стига вече, Брикман! Ти ни забърка в достатъчно идиотски схеми.

— Да бе, идиотски — озъби се Стив. — Но задникът ти все още е цял… въпреки факта, че ти се постара да изпортиш работата.

Кадилак се опита да си тръгне, но Стив го дръпна и го спря.

— Какво ти става? Трудно ли ти е да се изправиш пред фактите? Куражът ти свърши ли се със свършването на сока на удоволствието?

— Не ми изнасяй лекции за моя кураж! Облачен воин… Ха-ха! Ти не заслужаваш да носиш това име! — присмя се Кадилак, после се обърна към Клиъруотър. — Чу гласа на твоя Златен, когато видя пламъците да облизват крилото на неговия скайхок. — Той имитира гласа на Стив: — „Помогнете ми… моля!“ Тогава нямаше й следа от непобедим герой. Беше жалък хленчещ нещастник! Никой мют, достоен да носи това име, не би молил милост от един враг! Той би предпочел да умре… гордо!

— Като теб на кораба…

Устните на Кадилак трепнаха.

— Това беше друго! Аз не се молех за живота си. Молех се за спасението на душата си!