Читать «Кървавата река» онлайн - страница 193

Всеки се нуждаеше от нещо, в което да вярва. Неговата мечта беше по някакъв начин да примири собствените си смесени надежди и желания с противоречащите искания, които имаха другите хора. Той искаше да е с Клиъруотър… но какъв живот можеха да имат двамата заедно тук? А освен това съществуваше и Роз. Сега, когато животът й беше в опасност поради неговата връзка със свръхсекретната операция на Карлстром, тя също имаше нужда от него. Ако той не се беше върнал, тя нямаше да се забърка в тази каша. Но той се беше върнал и тя се беше замесила.

Единственият начин, по който той можеше да осигури избраното от нея бъдеще, беше да откара във Федерацията Клиъруотър и Кадилак. Или техните глави на тепсия. Това беше минималното изискване на Карлстром. Но въпреки постоянното желание да удуши Кадилак Стив не наруши обещанието си да ги върне невредими на Мистър Сноу. Можеше да си представи само едно решение: по един или по друг начин Роз трябваше да бъде изведена от Федерацията. Но ако по някакво чудо можеше да я освободи, двете с Клиъруотър щяха да се хванат за гушите!

Ситуацията беше невъзможна и отгоре на всичко Стив имаше и друга грижа. По време на пътуването Кадилак беше започнал да изнася завладяващи изпълнения, но отново се беше върнал към сакето. Когато корабът се беше разцепил, няколко десетки буренца със силната течност бяха изплували от трюма. Кадилак, който по закона на Мърфи се случи да е там със Стив, когато първото буренце беше изхвърлено на брега, го измъкна от ръцете на нищо не подозиращия рибар, подуши го и го притисна до гърдите си.

Имаше ли още? Разбира се, че имаше. Сърцето на Стив замря. Потъналият кораб се беше оказал богата мина на пиене и желанието да не загуби нито капка превърна непоправимия сухоземен плъх в морско куче със светнали очи и рунтава опашка, което през следващите седем часа претърсваше водата, без да страда от морска болест.

Докато наблюдаваше с нарастваща изненада как купчината буренца на брега расте, Стив разбра истината за онова, което му беше казано, докато беше трениран за мексиканец в Рио Лобо. Ако имаш правилна душевна нагласа и правилна мотивация, можеш да издържиш всичко.

За допълнително повишаване на настроението на Коджак при честване на победата отвориха няколко буренца — с предсказуеми резултати. Онези, които прекалиха, свършиха на земята. И макар че възбуди у неколцина полово влечение, сакето предизвика и известна агресия; нещо, което никога не се беше случвало, когато мютите отваряха главите си за небето с помощта на лула рейнбоу. Комбинацията от първокачествено саке и трева събори по гръб всички, които бяха прекалили. Чакаше ги тежък махмурлук. Онези, които успяха да останат на крака, чувстваха, че дневната светлина промушва жестоко с остри ножове очите им и всяко рязко движение предизвикваше болезнено усещане, сякаш са ритнати по главата от бизон.

С постоянство, както казва поговорката, се достига съвършенство, но като резултат от този опит по-голямата част от племето не желаеше отново да опита. Единодушният отговор бе: „Благодаря, не искам“, в резултат на което остана малка планина от нежелан от тях алкохол. Изправен пред опасността Кадилак да настоява да останат, докато той сам не изпие всичко, Стив му помогна да натоварят няколко коня с абсурдно щедрия запас от жълта огнена вода.